Предизвикателството на породените деца

Предизвикателството на породените деца

Появата на второ дете, когато първото все още не е навършило 2 години е истинско предизвикателство за цялото семейство. След няколко години малките най-вероятно ще се разбират добре, ще имат общи интереси и ще играят заедно, без това да се превръща във война... Но как да се справите дотогава с грижите за две деца с малка възрастова разлика?

Когато се приберете вкъщи с новороденото, по-голямото дете може да се почувства нежелано, а това да провокира агресия или промени в поведението му.  Още с решението за второ дете родителите трябва да подготвят по-голямото за появата на нов член в семейството. Задача на майката и бащата е да създадат позитивна нагласа у детето си. От нея зависят взаимоотношенията в семейството в бъдеще. Подготовката на малчугана е особено важна, за да не се превърне бебето в „натрапник“, който отнема цялата обич и внимание на мама и татко. Водете детето си с вас на ехографските прегледи. Позволявайте му да пипа корема на мама, когато бебето рита. Изберете заедно креватче и дрешки за  новороденото. Така хлапето ще се чувства значима част от случващото се. Препоръчително е, независимо дали детето е момиче, или момче, да му се даде кукла, за която да се грижи. Така то постепенно ще свиква с идеята, че скоро куклата ще бъде заменена от истинско бебе.

Най-голямата грешка, която допускат родителите, е, че насочват цялата си грижа и внимание към новороденото, а по-голямото дете остава в сянка. Не е добър подход малчуганът да бъде изпратен при баба и дядо, да тръгне на детска градина или да се отдели в самостоятелна стая точно когато се появи новият член на семейството. За детето това е потвърждение на страховете му, че вече не е желано и може да предизвика ревност.

 Ако бебето се нуждае по-скоро от физически грижи, за по-голямото дете по-важни са емоционалната близост и нежност. Родителите трябва да разпределят времето и задачите си така, че да отделят поне по един час дневно за пълноценно общуване с голямото дете.

Не е добър подход малчуганът да бъде изпратен при баба и дядо, да тръгне на детска градина или да се отдели в самостоятелна стая точно когато се появи новият член на семейството.

Освен че като психолог помага на родители и деца да формират пълноценна връзка помежду си, Анастасия Грозева е майка на дъщери с малка възрастова разлика – Габриела (3 год.) и Михаела (7 мес.). Приложими ли са теоретичните познания на практика? Ето какво разказва тя:
Дъщеря ми Габриела беше на 2 год., когато се роди по-малката – Михаела. През цялата бременност разказвах на Габи за бебето и създавах у нея чувство на гордост от това, че ще стане кака. Тъй като около раждането лежах дълго време в болница, настоявах голямата ми дъщеря да идва всеки ден при мен, за да прекарвам достатъчно време само с нея и тя да не се чувства изолирана от случващото се. Докато кърмех Михаела, Габи сядаше до мен, за да й чета приказки. Бяхме заедно и когато къпех бебето или сменях пелените му. Обяснявах й какво правя, а тя ми „помагаше“ в грижите за малката си сестра. В момента двете ми дъщери се разбират много добре, играят заедно, търсят се една друга и не проявяват ревност.

А как се справят майките без теоретична подготовка?

Люба Щерева, 30 год, офис служител, майка на Дарина (3 год.) и Виктор (1 год. и 6 мес.), в момента чака 3-ото си дете

Със съпруга ми Иван винаги сме искали голямо семейство, но не предполагахме, че разликата между децата ни ще е толкова малка. Втората бременност не беше планирана, но много желана, третата обаче ни изненада. През 9-те месеца разказвах на дъщеря си Дарина, че братчето й се е скрило в корема на мама и когато порасне достатъчно, ще се появи на бял свят, но ще е мъничко колкото нейната кукла. Чрез игри я учех внимателно да го гали, прегръща и целува. Когато се прибрахме вкъщи с новородения Виктор, дъщеря ми започна да се държи като бебе, за да получава внимание. Сега се опитвам  да наложа правила и ред, но малките немирници измислят още по-големи бели. Понякога двамата играят заедно, но често се карат. Дарина иска да е първа във всичко, учи брат си на различни щуротии, бие го, а после му се извинява и го прегръща. Сега двамата заедно се учат да обичат и целуват новото бебе в корема на мама.

Петя Филова, 34 год., икономист, майка на Изабела (3 год.) и  Катрин (2 год.)

Когато разбрах, че съм бременна за втори път, Изабела беше едва на 4 месеца, а аз още имах неприятни спомени от раждането със секцио. Благодарение на подкрепата на съпруга ми Детелин и на д-р Гогова от Първа АГ болница „Св. София“  се реших да задържа бебето. След раждането на Катрин Изабела беше заинтригувана от бебето и възприемаше сестра си като жива играчка. След неуспешен опит да уеднаквим режимите на двете деца, решихме да се разделим – аз с малката в една стая, а таткото с голямата в друга. Ревността на Изабела се прояви, когато грижите около бебето започнаха да крадат от времето за нея. Да се грижиш за новородено и за дете, което току-що е проходило, е изпитание. След изтощителните нощи, прекарани в кърмене, следваха също толкова изтощителни дни, в които тичах след Изабела. Щом и малката проходи, стана още по-страшно... Когато двете играят заедно, често възникват кавги. Голямата обича да се състезава, иска винаги да е първа, а Катрин предпочита да е „бебето в семейството“ и винаги търси внимание.