Появата на второто дете

Появата на второто дете

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  С второто дете всичко ще е по-лесно – няма начин!  Все пак не беше толкова отдавна, когато минах по този път и съвсем не беше страшно. Сега организмът ми ще си ‘спомни’ и ще износи и роди новия плод без никакви проблеми.  Ще изгледаме бебето вече с един помощник повече:) А после как ще се обичат  – с часове ще си играят, ще си разменят  книжки и играчки... Ще се защитават и като порастнат ще се грижат за нас, родителите, с взаимно уважение и обич /мечти/. 

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Втората бременност е малко по-трудна от първата. Според мен по-често се появяват некомфортните усещания на бременността. Все пак сме си поживели малко повече, нали? Освен това по-голямото ни дете не проявява никаква солидарност към нероденото си братче/сестриче и си иска своето. Не е склонно да се отказва от ласките на мама и от привилегиите, с които е свикнало.

С половинката се колебаете между „ Стига де, сега е идеалният момент, ако го бяхме пропуснали, едва ли щяхме да се решим по-нататък, всичко ще е наред” и „ Ех, избързахме, знаех си, сега как ще се оправяме с бебето, с детето, с парите...?”  В крайна сметка, оптимизмът надделява.    

Второто раждане наистина е много по-лесно и по-бързо от първото. Направо е като чернова в сравнение с оригинала. А след като сте родили набързо, притеснявайки се за голямото дете и чувайки се с него (за него) по няколко пъти на ден от болницата, ето че след семейните снимки и поздравленията на близките, всички сте си у дома. Ами сега? Абсолютно забравяте за по-голямото дете, което за първи път чувате да каже „ Мамо, гладна съм, няма ли най-после да вечеряме?”  Не отразявате присъствието на мъжа си. Мислите само – „Олеле, нямам преварена водичка за всеки случай. Ами бибероните – не са стерилизирани! Какво ще правя когато бебето се събуди? Ох, в колко часа го храних последно??? Дрешки! Нямам никакви изпрани дрешки, ами ако се изцапа... Къде сложих мокрите кърпички? ” и т.н. С две думи – настъпил е пълен хаос в живота ви.

А ревността на по-голямото дете – абсолютна, азбучна истина! Може да има различни видове проявления на ревността, но винаги има. След като вие още не можете да свикнете, че трябва да раздвоявате вниманието си, как да свикне то, милото, че вече не е единствено... Вярно е и това, че като имаш второ дете промяната не е толкова голяма, както като имаш дете за първи път. Но все пак си е промяна, и то каква! В началото чувстваш една особена жал за голямото си дете – до преди дни си мислела и си се грижила само за него, а сега почти нямаш време да го погледнеш – толкова ти липсва! После обаче това чувство се заменя с нещо, опасно близко до досадата – особено когато голямото жално се провиква от кухнята : „ Мамо! Сложи ми да хапна  сега!”, точно когато ти започваш да храниш или къпеш бебето. Друг път искрено те разсмива: „ Ето, видя ли, мамо, като затворим вратата не се чува как плаче бебето, айде да си продължаваме играта...”. Или като го събуди, гузно ти съобщава: „ Не е страшно, че се събуди, важното е, че не плаче!” Желязна логика, нали?

Не толкова забавно проявление на ревността е буденето и виковете на голямото дете почти всяка нощ, нежеланието да излизаме от стаята му преди да е заспало, отказът му да остава само дори и през деня. Казват, че това все пак отминава,но поне след година и с много усилия от ваша страна.

И ВСЕ ПАК? И все пак да имаш второ дете е голяма сладост. След като мине първоначалното екстремно приспособяване на всички към новия семеен формат, става много весело и забавно. Бебето обожава по-голямото дете, смее му се! По-голямото се радва на вниманието от страна на бебето и започва да се привързва и дори тайно да го харесва :) Бащата вече е много по-печен, гушка бебето, радва му се и му говори, успокоява го и го храни.

А майката – втория път е много по-спокойна и уверена, наслаждава се на бебчето си. Повечето майки са много стегнати, нервни и ненужно педантични с първото си дете. Грижата за двете деца е различна, едното го познавате, а другото сега го опознавате (вторите винаги са по-спокойни и кротки, нали?) Понякога може да имате някои колебания, но в крайна сметка винаги се оказва, че новият член на семейството е благословия и Божи дар!