Кога проговаря детето и как да му помогнем в този процес?

Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.

Защо децата проговарят все по-късно?

През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето.

Днес децата ни живеят в свят на изобилие от стимули – образи, форми, цветове, материи, движения – всички тези нови стимули ежедневно бомбардират все още незрялата нервна система на малчуганите и от тях се изисква да обработват бързо и непрекъснато огромната нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули и натоварване на нервните клетки детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други. Доста родители споделят притеснени, че детето им още не говори, но като ги попиташ знае ли това неговорещо дете от къде се включва телевизора или аудио уредбата – почти всички казват „Да, разбира се. Не само, че бебето може да си включи телевизора или да пусне музика, но дори знае как да превключва каналите!” – За това говорим – светът, в който живеем се променя. Променяме се и ние. Децата ни се научават за добро или зло да боравят с техниката преди да се научат да говорят.

Тази тенденция се наблюдава и в по-късна детска възрастта. Моят син например дълго и упорито отказваше да наизустява стихчета и песнички, но от малък беше цар на игрите, изискващи стратегия и логическо мислене. Явно средата, в която живее, беше развила логиката му и способността му да взема стратегически решения до изключително високо ниво. Беше направо удивително как едно четири годишно дете играе сложни стратегически игри, които биха затруднили и възрастен човек, но същото това дете упорито отказва да научи наизуст едно просто четиристишие. Няма нищо учудващо обаче в този факт – живеем в ерата на информацията. Информацията е навсякъде около нас и ако се опитваме да я наизустяваме мозъчните ни процесори бързо ще си запълнят капацитета и ще гръмнат. Защо да помним наизуст днес, когато само с едно кликване на мишката Гугъл ще ни каже всичко, което ни е нужно да знаем? Не помненето на информация, а умението да намираме нужната информация, да я сортираме и преценяваме, да разсъждаваме логически и да си вадим нужните изводи е ценно в днешния ден. На децата ни е нужно да се научат къде да намерят това, което им трябва и как да го ползват, а не им е нужно да го помнят наизуст. Съвсем инстинктивно те се ориентират в ситуацията по-добре от нас възрастните. Децата винаги са по-устойчиви и по-адаптивни от нас възрастните и вместо да се опитваме да ги прекрояваме по наш образ и подобие, може би не е зле да се вглеждаме и вслушваме малко повече в тях – те имат на какво да ни научат.

Безсловестното общуване

Да се върнем обаче на етапа на проговарянето. Ако имате дете на възраст около годинка със сигурност ви е направило впечатление как умело общува мъничето без думи. Сякаш думите въобще не са му нужни, за да изразява чувствата и настроенията си. Ако се вгледате внимателно в общуването между майка и нейното дете ще усетите, че между тях протича активна комуникация, често без никой от тях да пророни дори едничка дума – удивителна хармония на едно по-дълбоко ниво, отвъд думите и ограниченията, които те поставят. Наслаждавайте се на този етап преди да отлети, защото в момента, в който думите вземат превес в общуването ни с другите, всички наши чувства, усещания и представи спират да бъдат голи и неподправени – вече са облечени в думи и ограничени от значението на тези думи. Представете си миг на пълно щастие, който сте изживели с близък човек – обикновено такива мигове са лишени от думи – миг, в който се вглеждате с големите, учудени очи на малкото си детенце, миг в който сте притиснали до сърцето си любим човек – може ли да се опише с думи един такъв миг? Не може. Обикновено думите не стигат, когато става въпрос за силни чувства и емоции. Така общува вашето бебе – истински и неподправено – далеч от клишето и двузначното тълкуване на думите. Наслаждавайте се на това искрено детско общуване, защото скоро то вече няма да го има.

Средни норми на проговаряне

Ако все пак държите да научите някои приблизителни граници на детското проговаряне, педиатрите считат, че около година и половина детето трябва да може да произнася 2-3 смислени думи в словосъчетание.  Малко след като навърши две години речникът му трябва да включва 50 смислени думи и то да може да си служи с тях. Около третия си рожден ден детето вече трябва да може да говори и да общува нормално с околните, както и да се опитва да обогатява речника си. Пак казвам обаче, че все повече деца изостават от тези норми, поради описаните по-горе причини и това не бива да ви тревожи. Ако всичко в здравословното състояние на детето е нормално, няма видими признаци на неориентираност, чува добре и издава звуци, значи е въпрос на време кога ще започне да говори.

Как да помогнем на детето да проговори?

За да помогнете на детето да проговори по-бързо и правилно е важно да го правите съпричастно към разговорите си и да поддържате добра комуникация с него. Избягвайте бебешкото говорене и измислените думички, които звучат сладко, защото така затруднявате правилното проговаряне на детето. Четенето на книжки, песничките и детските филми също помагат на мъника в проговарянето, защото концентрират вниманието му и той се опитва да ги копира.

Помагайте на детето си да назовава заобикалящите го неща, като му показвате картинка на предмет или човек и назовавате ясно името му.

Четете на детето. То обича да слуша стихчета в малки дози, а още повече обича детските песнички. Тъй като на тази възраст децата имат склонност да изучават книжките като късат страниците им, купувайте книжки от плат или дебел картон. Не предлагайте на детето книжки с много текст и малко картинки за предучилищна възраст, тъй като рискувате да го отегчите и настроите негативно към четенето. Важно е книжките да бъдат съобразени с възрастта – големи прости илюстрации, придружени от няколко думички текст ще накарат детето ви с удоволствие да участва в процеса на четенето. Най-напред покажете на детето картинката и произнесете ясно думата. След като направите това няколко пъти, можете да играете на играта „Намери кучето, топката, пожарникаря и т.н.”. След детето се научи да показва назованите от вас предмети, следващата стъпка е вие да покажете картинката и да го попитате „Какво е това?”, така че то да се опита с думичка да назове нарисуваното.

Тази интересна за децата и в същото време много полезна игра не бива да се ограничава до книжките. Детето не бива да помисли, че думите са само в книжките. Напротив, думите са навсякъде около нас. Докато играете с детето карайте го да посочва назованите от вас предмети и като следваща стъпка то да произнася имената на предметите, които вие посочвате. Можете да практикувате това докато готвите в кухнята, като сочите и назовавате продуктите, които готвите (например картоф, морков, боб, мляко), а и всички предмети, които ви заобикалят (стол, маса, чиния, чаша, лъжица). Можете да го правите по време на разходка навън или докато пътувате в колата, като показвате на детето и произнасяте отчетливо например кола, къща, камион, магазин. За детето ви ще бъде изключително приятно, стига да не прекалявате и да не го притискате постоянно да показва и произнася думи – притиснете ли го, бързо ще спре да участва в играта. За това наблюдавайте кога се изморява или му омръзва и спирайте навреме.

Етапи на развитието на речта у децата

Развитието на езика у детето преминава през два основни етапа – пасивен (когато детето разбира какво му казвате, но самото то още не говори) и активен (когато детето вече говори).

На възрастта между 1 и 2 годинки преобладава пасивната фаза. Нужни са сериозни усилия от страна на детето, за да разбере човешката реч и значението на отделните думи. То първо се учи да разбира и чак след това започва самото то да си служи с думите. Има деца, които са склонни да имитират и повтарят чутото и те по-рано започват паралелно с опитите да разбират казаното да го повтарят и да произнасят самите те думи. Другите деца, обаче не са склонни да повтарят папагалски и те първо се концентрират върху разбирането на думите и чак след това започват самите те да говорят. И двата подхода са еднакво правилни и добри – въпрос на индивидуалност на детето по какъв начин ще проговори.

Малкото дете започва да развива говора си като гука. По-късно бебето започва да говори на свой собствен език, който обаче много наподобява звуците и ритмиката на езика на възрастните. Не се колебайте да откликнете на жаргона му, бърборейки като него, все едно че двамата си приказвате истински. Така не само го забавлявате, но и му помагате да развие и усета си към езика.

Едновременно с бебешкото бърборене се появяват и първите „фрази”, състоящи се от една единствена дума. Бебето казва: „Бисквита!”  – и това означава цялостно изречение: „Искам една бисквита.” Или „Гуш!”, което означава „Искам да ме гушнеш”, или „Вън!” = „Искам да ходим навън.” Този тип вербално общуване, състоящо се от една единствена дума изречение се появява обикновено на възраст между 1  година и година и половина, макар че има доста деца, които остават мълчаливи и до по-късна възраст. Ако детето ви на тази възраст все още не бърбори по бебешки и не произнася никакви думички, това не означава, че не ги разбира. Периодично изпробвайте езиковите му познания като му поставяте прости задачки и по изпълнението им проверете до колко детето ви разбира. Моята дъщеря до приблизително 2 годинки упорито мълчеше и не говореше дори на свой бебешки език, но когато и казвах: „Лили пипни с пръстче нослето.” – тя докосваше с показалеца си върха на носа си. Играехме тази игра за всички части на тялото и тя се справяше перфектно. Поставях й и доста по-сложни задачи като: „Лили, отиди в кухнята и ми донеси блузата.” – Детето отиваше в кухнята, намираше блузата и ми я носеше. Очевидно прекрасно разбираше човешката реч, просто още не беше дошъл моментът да проговори.

На възраст между година и половина и две години и половина детето започва да замества бебешкото бърборене с все повече истински думи. Говоренето се превръща от игра в социално общуване. Речникът му на тази възраст съдържа от 3 -4 до 100 истински думи и детето започва да образува спонтанно фрази от по две думи като „Дай бисквита!” или „Ходи вън!”

От този момент нататък с бърза скорост детето започва да включва ежедневно в речта си все повече думи и изрази и да образува все по-дълги и сложни изречения. На възраст около 3 години повечето деца вече, макар и да произнасят доста думи все още неправилно, си служат със сложни изречения и могат да се изразвяват свободно с думи и да разказват. Децата, които проговарят по-късно на 3 години може и да са все още на етапа на назоваването с една дума или да ползват все още прости словосъчетания, но до навършване на 4 годинки речевото ниво на почти всички деца се изравнява независимо дали са проговорили рано или късно.

Ако на 4 годишна възраст детето ви предпочита да общува с вас без думи и няма никакви здравословни проблеми, които да възпрепятстват неговото говорене, за да го насърчите да говори можете да опитате да бойкотирате безсловесното общуване като всеки път, когато детето ви иска да ви каже нещо без думи и вие чудесно го разбирате, не показвайте, че сте разбрали посланието му, а кажете кротко: „Кажи ми го с думички, не те разбирам така.” или „Не разбирам какво искаш да ми кажеш, кажи ми го с думички.” Ако сте настоятелни този метод работи. Аз обаче не съм сигурна до колко правилно е да се подхожда така. Да, ще накарате детето си да говори и какво от това? Може би по-важно е детето да усеща, че има специална връзка с родителите си и че те винаги го разбират. Откритото повтаряне, че не разбираме детето би нарушило доверието му в нас, което мисля е по-вредно от неговоренето. Всяко здраво дете рано или късно проговаря и може би е по-уместно с разбиране да изчакаме този момент да дойде естествено.