Бебешки пубертет (част I): Характерни особености на възрастта между 2 и 3 години

На  около две годишна възраст (при някои деца малко по-рано, при други малко по-късно) детето преживява преход от бебешка към детска възраст, известен като бебешки пубертет или първи пубертет. Това е период, който поставя родителите пред сериозни изпитания, тъй като до вчера сговорчивото им и послушно бебе изведнъж обявява бойкот и спира да се подчинява без значение какво искате от него. Изведнъж сякаш пред вас стои съвсем друго дете – непокорно и бунтарски настроено. Лесно ще разпознаете този период, когато каквото и да попитате детето, отговорът неминуемо е гръмко и безапелационно „Не!”

Какво представлява бебешкият пубертет?

Първото юношество е стадий на преход – първият преход, който наблюдаваме в растежа на детето. Този период е наричан най-често бебешки пубертет, заради фрапиращите прилики със същинския пубертет между тринадесет и деветнадесет години. Преди тринадесет годишна възраст, детето действа в границите, наложени му от родителите. То още не е достатъчно зряло за да се проявява самостоятелно и да действа спрямо свои собствени закони. В рамките, установени му от родителите обаче, детето вече е достигнало до известно психологическо равновесие. За да премине към по-висшето равновесие на възрастен човек, детето трябва първо да наруши равновесието на детството. Схванат ли родителите този основен принцип, объркващата сложност на юношеското поведение веднага става обяснима. Тогава вече родители могат да разберат защо юношата изпитва психологическа потребност да обича друг вид музика, да има друга прическа, да се облича другояче и изобщо да се държи не така, както възрастните изискват от него. Юношата има нужда да се разграничи от това, което е бил като дете, за да изгради своята нова личност на зрял човек.

Нещо подобно се случва и с малкото дете на две годинки. Само че този път преходът е не между детство и зрялост, а между бебешка и детска възраст. На година и половина детето е още бебе. Как може това бебе да се превърне в три годишно дете, което да притежава характера и зрялостта на дете, а не на бебе? Тази промяна не може да стане без да бъде нарушено равновесието, достигнато от бебето. Детето изпитва вътрешна потребност да отрече всичко онова, което е било до сега, за да се раздели със своята бебешка същност и да приеме новата си същност на дете в предучилищна възраст. За това най-честият отговор, който ще чувате в продължение на около година ще бъде „Не! Не! Не!”, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите, обаче, които ще ви причини поведението на отричане и противопоставяне на двегодишното ви дете, не забравяйте, че това е положителна и необходима фаза в развитието на детето, без която то би застинало в бебешкото си равновесие.

Преди време една приятелка, не особено запозната с детската психология, ме попита относно дъщеря си, тогава на две години и половина следното: отивали в магазина, когато малката внезапно клекнала на тротоара и отказала да помръдне и на сантиметър за голямо учудване на майка си, която никога не я била виждала да се държи така. Майката питаше: „Защо прави така?” Най-простият отговор несъмнено би бил: „Защото е на две години и половина!”

Това е много характерен пример за този период – детето просто отказва да се подчинява. То иска да покаже на родителите си, че вече не е бебето, с което могат да правят каквото те си решат, а вече е отделна личност със свои желания, интереси и чувства и иска да се съобразяват с него.

В „Малкото дете на съвременната цивилизация” на д-р Гезел, описанието на възрастта на двете години и половина гласи следното: „Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване да определят най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им несъмнено мнозинството биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности.”

Детето отхвърля новостите и настоява за спазване на приети ритуали

На тази възраст детето все още не е склонно да общува истински със себеподобните си и се нуждае от майка си, но непрестанно подлага нервите й на изпитание. Детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не прави компромиси. Не обича да дели онова, което смята за свое. Зле приема промяната. Яростно протестира, ако решите да изберете нов маршрут към градината, различен от добре познатия или ако пропуснете или промените някоя думичка от добре позната детска приказка. Детето сякаш усеща, че самото то се променя и за да не загуби почва под краката си яростно се е вкопчило в спазването на всички установени рутинни дейности в ежедневието. Това е възрастта на ритуалите, когато детето настоява да се храни на точно определен стол, от точно определена чиния и да яде всеки ден едно и също, да се спазва точно определен ритуал на лягане и приспиване, да се четат точно определени книжки и т.н.

Детето иска да командва

Детето изведнъж става тиранично. Обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Постоянно иска нещо и често мени настроенията си. Иска плодов сок, но когато му го дадете в стъклена чаша, я блъска и иска порцеланова. Като го сипете в порцеланова, отново отказва да пие и настоява за стъклена чаша. Ако спрете да му обръщате внимание и да му играете по свирката изпада в истерична криза, ако решите да му угаждате пък, може да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно, каквото и да правите. Много родители изпадат в невъзможност да се справят с децата си в тази възраст и често си изпускат нервите, а това определено не е доброто решение. След като опишем характерните проявления през възрастта на първия пубертет ще изброим техники за справяне с нежеланото поведение в този период.

Детето иска да бъде самостоятелно

Във възрастта на бебешкия пубертет се проявява и още едно много силно явление – детето демонстрира силно желание за самостоятелност. Настоява само да се облича и само да връзва обувките си. Дори, когато не може да се справи само, детето упорито отказва помощта ви и упорито опитва да се справи само. А когато вижда, че не може да се справи избухва в сълзи или се гневи и дори може да ви обвини, че не сте му помогнали.

Детето често мени настроението си, избухва и изпада в крайности

Този период е време на силни изблици и напрежения, на чести смени на настоението, на всякакви крайности. Детето е раздиряно от колебания. Често не може да направи и най-прост избор и се гневи на всичко и всички. Постоянно се редуват „Искам това!” и „Не искам това!”. Дори прост избор като това иска ли да пие вода може да доведе до истинска истерична криза, породена от нерешителност.

Детето открива своята индивидуалност

С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. Способността му да отстъпва, да чака, да дели и да решава е силно ограничена, а в същото време детето отказва да се подчини и да приеме вашия избор и вашите решения. Не проявявайте силна взискателност към детето си в този период. Ако майката прояви разбиране и оцени промяната, която се извършва в детето, ще намери правилния път към него и има шанс да избегне конфликтите и острите кризи.

Защото освен малко чудовище, на тази възраст детето е и много чаровно с цялата си буйност, наивност, въодушевление, въображение и повярвайте ми зад фасадата на ужасно дете, което сякаш не прави нищо друго освен да  бъде непоносимо и да ви дразни, всъщност се крие един наистина колосален преход, който детето ви извървява, за да стане човек, за да започне да взема решения, да прави личен избор, да вижда света през своите собствени очи. Колкото и да ви къса нервите малкият юноша, не забравяйте, че на него не му е по-лесно, отколкото на вас в този момент.

Детето ви сега открива своята индивидуалност. Новороденото не съзнава „аз”-а си. То не осъзнава, че не нещо отделно от всичко друго, което го заобикаля. През стадия, за който говорим, вашето дете за първи път придобива истинско чувство за уникалната си личност. И едно от нещата, които задължително трябва да направи, за да придобие своето чувство за самоличност е да се разграничи и противопостави на родителите си. Единственият начин, по който може да направи това е като възприеме отрицателно поведение. За да определи какво представлява и какво иска, детето първо трябва да осъзнае и заяви, че вече не е едно цяло с Вас и не иска това, което искате вие. То трябва да се отдели от Вас, за да бъде себе си. Мъчително за вас като родители, но повярвайте ми, не по-малко мъчително за бившото ви бебе и бъдещо дете.

Във възрастта на една годинка току що проходилият откривател любопитно изследва света. Той все още не се замисля кой е и какво иска от този свят – достатъчно му е да опознава заобикалящата го среда наивно, невинно и спонтанно. На две години вече детето осъзнава, че каквото и да се случва то има право на два избора – да приеме нещото или да не го приеме, да го пожелае или да не го пожелае, да го направи или да не го направи. Вече не заобикалящата го среда е във фокуса, а собствената му вътрешна същност. Детето започва да осъзнава, че не си взаимодейства със средата хаотично и неконтролируемо, както му се е струвало на една годинка. Усеща, че може да контролира случващото се и да избира то поведението си и последиците от него. Това прозрение поставя детето пред множество въпроси: „Какво искам?”, „Накъде да се запътя?”, „Кой съм аз всъщност?” и т.н.

Бебешкият пубертет е труден, но необходим преход към порастването на детето

За това колкото и да ви ядосва поведението на детето ви в този период не забравяйте защо се държи така и бъдете благосклонни. Не затруднявайте допълнително този така или иначе труден период, през който то задължително трябва да премине, за да стане след време самостоятелен индивид. Много родители проявяват твърдост и с помощта на силата не допускат децата им да проявяват своеволия и капризи. Ако се изкушите да постъпите така запомнете, че това ваше поведение помага на Вас, за да имате спокойствие вкъщи, но вреди силно на детето ви. Помислете кое е по-важното – да имате примерно и послушно двегодишно дете или да стиснете зъби и философски да приемете неприемливото поведение за една година, но пък да имате син или дъщеря след време, който умее да прави избор и да отстоява решенията си, който е наясно със себе си и с това какво иска от живота? Нима бъдещето на децата ни не е по-важно от послушанието в детска възраст? Информирайте се подробно за това какво се случва с детето ви през този период от живота му – какво да очаквате и защо. Прочетете тази и други подобни статии внимателно и задълбочени и ги осмислете, така че да имате нужната информация и вътрешно убеждение да действате по един или друг начин и да знаете как действията ви ще се отразаят на детето ви в дългосрочен план.

Как да се държим с малкия бунтар?

Никой освен нас не може да реши как да възпитава и как да се отнася с вашето дете. Когато решавате обаче направете го след като сте се информирали за последствията от едно или друго ваше решение относно възпитанието.

Детето ви често ще възкликва „Не ми помагай, аз сам!”, след което като види, че не може да се справи само ще ви се сърди, че не сте му помогнали. Няма да ви слуша, когато му кажете да не се катери, защото ще падне, но след това като действително падне ще се ядоса на вас, за това, че не сте се намесили. Каквото и да правите ще бъдете виновни. Ще ставате свидетели на чести капризи, тръшкане и дори остри нервни кризи. Запазете спокойствие и спокойно и нежно общувайте с детето си. Не му казвайте: „Нали ти казах!” или „Щом не ме слушаш, виждаш ли какво става!” – Детето има нужда да се научи да се справя само, защото ако сега задушите порива му към самостоятелност има опасност то да ви повярва, че наистина не е способно да се справя само и само да решава и ще придобие ниска самооценка, която цял живот ще се обажда в решаващи моменти и ще му пречи да постига успехи в живота си.

Една поговорка твърди: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се сбъдне!” – В този случай тя е много показателна. Преди да си пожелаете малкият бунтар да ви слуша, помислете си за миг – това ли наистина искате за детето си – да живее вашия живот и да гледа на света през вашите очи и да няма своя собствена идентичност? Съмнявам се, че един родител би пожелал това. Децата трябва да порастнат и да се научат да се справят сами с живота. Колкото и кошмарна да ви се стори възрастта на бебешкия пубертет, това е единствения начин детето ви да порасне и да стане отделна личност. Веднъж щом преходът от бебешка към детска възраст бъде осъществен, отново ще можете да се радвате на спокойно, сговорчиво и усмихнато дете. Нужно е само търпение, уважение към малката личност и много обич, за да стане този преход колкото може по-бързо и безболезнено. Всяка проява на силен родителски авторитет, сила и власт само ще влоши нещата. Външно може да ви се струва, че всичко е наред, но в последствие, ще се чудите защо за разлика от връстниците си детето ви се държи като бебе и се е хванало за полата ви, неспособно да взема решения и да ги отстоява – ако дадете на детето си свобода и подкрепа да изживее прехода си от бебе към дете на две години, това няма да се случи. Ако обаче потушите бунта на малкия тинейджър още в зародиш, не се чудете след време защо детето ви е не способно да се справя само с живота.

От личен опит като майка на две деца мога да кажа, че всяко дете изживява периода на бебешкия пубертет по различен начин. Има “по-трудни” деца, които изживяват по-тежко този преход и поставят пред повече изпитания родителите си. Има по-спокойни и уравновесени деца, които дори в преходния период на първия пубертет успяват да не бъдат крайни и да проявяват бунта си в смекчен вариант. Синът ми се тръшкаше и изпадаше в нервни кризи, когато нещата не се случеха според очакваното от него. Той изживя този преход много рано – започна на около година и два месеца и продължи до около две годинки и нещо. На две години и половина за слетка на това вече беше спокойно и порастнало момченце – толкова голямо и самостоятелно в нашите очи, че започнахме да крим планове да го правим вече батко. Дъщеря ми пък до две години беше прекрасно бебе, но на две започна да протестира и да проявява капризи, които и до момента не са съвсем престанали (тя наскоро навърши три). Тя не се тръшка по пода и не крещи истерично, но рони огромни крокодилски сълзи и се запъва като магаре на мост, когато не стане нейното. От опит мога да кажа – независимо дали рано или късно детето навлезе в първия пубертет и независимо дали се тръшка, реве или просто се инати, единствената печеливша реакция е обич, разбиране и компромиси от страна на родителите. С добро и с търпение всичко се постига на тази възраст.

Тъй като темата за бебешкия пубертет има много аспекти и гледни точки, в настоящата статия успяхме да обхванем само описанието на този период от израстването на детето, за да знаете какво да очаквате и да не изпадате в паника, когато доброто ви дете изведнъж спре да слуша и започне да проявява крайности и капризи. Важно е да разберете, че това е нещо нормално и необходими за развитието на детето. Как обаче да реагираме като родители в сложни ситуации през този период, как да въвеждаме дисциплина (доколкото това е възможно) и как да помогнем на детето си да се справи с тежката задача на порастването ще разгледаме в следващите статии от поредицата, които ще подготвим за вас много скоро.

В статията са използвани материали от книгата на д-р Фицхю Додсън “Изкуството да бъдеш родител”