Бебешки пубертет (част II): Възпитание и дисциплина

В предходната статия, посветена на поведението на 2-3 годишното дете (Бебешки пубертет (част 1): Характерни особености на възрастта между 2 и 3 години) описахме основните особености на поведението на децата в тази възраст, както и какво предизвиква това поведение. В настоящата статия ще разгледаме как да подходим ние като родители, в този преходен период от бебешка към детска възраст и какви биха били последиците от различните възпитателни методи, които решим да приложим през този период от развитието на детето.

Когато детето се противопоставя на всичко и тотално не зачита родителския авторитет,  методите на ответна реакция от страна на родителите са няколко:

1) Строг контрол и изискване на абсолютно подчинение

Някои родители не допускат дори и следа от неподчинение и налагат строг контрол над децата си. Този метод на възпитание, в който родителят изисква детето да спазва всички наложени му правила и да постъпва единствено по начина, който родителя одобрява води до следното.

• Детето е дресирано да бъде покорно и пасивно. От една страна такова дете изглежда мило и приятно – то не крещи, не върши бели, не се тръшка и не се противопоставя никога, а изпълнява послушно всичко, което родителите поискат от него. Мнозина наричат такива деца „Дете мечта”, но това е само едната страна на монетата. Другата страна на монетата съвсем не е толкова прекрасна. Дете, на което от малко не е давана друга възможност, освен да изпълнява безропотно това, което изисват родителите от него след време ще бъде лишено от креативност и самостоятелност. Докато връстниците му се оправят сами с критични ситуации и измислят нови и интересни подходи, приученото към послушание дете ще чака някой друг да му каже какво да прави и няма да бъде способно само да взема решения и да ги отстоява и ще бъде пасивно. Такива деца стават стеснителни и лишени от креативност възрастни, които не биха могли да заемат лидерски и организаторски позиции. Те винаги ще чакат някой друг да им казва какво да правят и никога няма да успеят да следват мечтите си и да отстояват себе си пред околните.  Ако изберете този подход на възпитание, ще го постигнете сравнително лесно при малкото дете, което все още няма сили да ви се противопостави и ще отгледате послушно и покорно дете, с което проблеми няма да имате. Знайте, обаче, че няма да имате и особени поводи за гордост с такова дете – то цял живот ще си остане покорно и ще остави другите да го водят за носа, точно така, както вие го водите сега.
• Не всички деца се огъват лесно пред строгостта на родителите. Някои малчугани по природа са по-издръжливи от други. Тогава родителската строгост се сблъсква с яростната съпротива на детето, готово да се бори до край, но не и да отстъпи. Тогава целият период на бебешкия пубертет се превръща в борба между две воли – на родителите и на детето. При това няма значение, кой ще спечели. Основното вече е загубено. От най-близки хора, заслужаващи доверие, родителите вече са се превърнали във врагове. Ако отношенията с детето ви не се променят с времето тази вражда ще води до все по-голямо отчуждение, докато в един момент ще си дадете сметка, че между вас и детето ви няма и следа от близост и обич.
• Възможно е също като се натъкне на прекалена строгост, детето да се подчини външно, потискайки своята враждебност. То неохотно ще прави, каквото се иска от него, но ще стане притворно. При всеки удобен случай, когато не го виждат, то ще освобождава върху околните натрупания гняв, породен от строгостта на родителите към него. Ще счупи нещо, ще ощипе сестра си или ще удари съседчето, или ще извърши друго недоброжелателно или разрушително действие. Като порасне такова дете външно изглежда изтъкано от добродетели, но вътрешно е изпълнено с враждебност, която в най-неочаквани моменти избухва като бомба със закъснител.

2) Липса на контрол и страх от упражняване на авторитет

Другата крайност на пълния контрол е родителят, който се бои да упражни авторитета си. Такава майка отстъпва на всички изисквания на детето, като незабавно разширява, поставените от нея граници, щом детето откаже да се вмести в тях. Така детето винаги има последната дума. Скоро се оказва, че ролите в семейството са разменени. Водещ е детето, а не родителят. Така се стига до „синдрома на гаменчето”. Този тип деца тотално не се научават да се съобразяват с реалността, а това им създава многобройни трудности, когато отидат на детска градина или училище и там изискват от тях елементарно уважение на обществените норми. На такова уважение тези деца не са способни, защото майката не го е възпитала у тях в периода на първия пубертет. В периода, когато са осъзнали за първи път своята индивидуалност, тези деца са били оставени да правят каквото си искат и това усещане за безнаказаност ще им пречи и в последствие да се съобразяват с околните и с наложените правила.

Огледайте се около себе си. Със сигурност познавате стеснителни и покорни хора, които колкото и зле да се чувстват в дадена ситуация, не са способни да се борят и да променят нещата, а покорно търпят, каквото и да им се случва. Срещали сте със сигурност и с вечно напрегнати, докачливи хора, пълни с предразсъдъци. Други пък са винаги в опозиция и каквото и да става, никога не може да им се угоди. Те винаги създават проблеми, защото изпитват психологическа потребност винаги да се борят срещу някого или нещо, без значение какво. Прекалено покорните възрастни, както и вечно непокорните са били в мнозинството си „зле подхванати” на прага на детството си, което обикновено започва с периода наречен „бебешки пубертет” на около 2 годишна възраст.

3) Здравословна дисциплина в периода на бебешкия пубертет

Както при много други неща в живота, печелившата стратегия и по отношение на възпитанието на малкото дете е откриване на „Златната среда”. Това означава, че родителят не бива да е твърде строг и да налага пълен авторитет, както и не бива да абдикира напълно от родителската си роля и да остави детето да прави каквото си поиска, независимо до какво води поведението му. За да успее родителят да намери златната среда, важно е да се научи да прави разлика между действия и чувства. Действията, това са външното поведение на детето, а чувствата са вътрешните му усещания. Важно е родителят да не смесва действия и чувства, защото детето може да се научи да контролира действията си, но не и чувствата. Не бива никога да държим детето отговорно за чувствата, които изпитва. Чувствата и мислите се случват спонтанно и детето не избира нито момента, нито вида им. Да вземем например гнева. Нормално е понякога детето да изпитва гняв. От нас като родители се изисква да очертаем границите, в които детето е уместно да изразява гнева си и да му помогнем да изрази гнева си без да прекрачва тези граници. Не бива да заклеймяваме гнева като нещо лошо и така да накараме детето да се срамува от това, което изпитва и от себе си. Чувствата са си чувства и ние трябва да ги уважаваме. Това, което не бива да толерираме обаче е тези чувства да водят до вредно за детето или околните поведение, а трябва да научим детето да изразява чувствата си безопасно и здравословно.  За целта като уважаваме личността и чувствата на детето, трябва още в този преходен етап от бебешка към детска възраст, да поставим здравословни граници, в които детето да изразява чувствата си.

За беда явно много родители зле са разбрали модерната психология, като са решили, че да се налагат ограничения на детето, означава да му се нанасят травми или да се спъва развитието на личността му. За самото дете е необходимо, някой от вън да му помогне да изгради границите на здравословно поведение, защото в тази толкова ранна възраст то няма нужните критерии, за да го направи само. В това се изразява нашата роля на родители – да изградим граници – нито твърде строги, защото в началото на статията видяхме до къде води твърде строгото и рестриктивно възпитание, както и не твърде либерални, защото обсъдихме до къде води и липсата на граници.

Кои са разумните граници за малкото дете?

За да си отговорите на този въпрос най-напред си отговорете на въпроса: „Колко категорични забрани могат да се наложат на детето на тази възраст?” Сигурно ще се изненадате колко кратък всъщност е вашия списък. Важно при възпитанието на две годишното дете е да си дадете сметка кои са наистина важните правила, които на всяка цена е важно детето да спазва. Такива правила са например детето да не пресича само улицата, да не бърка в контакта, да не слага в устата си опасни неща и др. правила, свързани със сигурността и здравето на детето. За всичко останало, свързано с вредни навици, които не биха застрашили живота и здравето на никого не бива да поставяме строги забрани – детето трябва да усеща, че е господар на действията си и начинът, по който се развива животът му се определя от собствените му решения. Дали ще играе на една или друга игра или въобще няма да играе, а ще стои отстрани и ще гледа – това си е избор на самото дете. Дали ще тича или ще върви бавно – нека самото дете реши. Дали ще облече дрехите, които сте подготвили или ще извади други дрехи от шкафа – това също е въпрос на личен избор. Не се превръщайте в свръхконтролиращи родители, които не допускат детето им да направи и крачка без предварително да я съгласува с тях. Вече обсъдихме до къде води свръхконтрола.

Мнозина в този момент ще възразят, че ако определят само няколко наистина жизнено важни правила и за всичко останало оставят детето само да реши, то детето ще ги вбесява постоянно с нетърпимо поведение като това да седи на пода, а не на стол, да се цапа, да крещи и да вилнее наоколо. Да, дете, което живее с родители налагащи прекалено много правила наистина би се държало отвратително – именно, защото това е единствената му форма на протест срещу правилата. Вие вбесявате детето с многото си правила, то ви вбесява като постоянно се държи неуместно. Ако обаче вие спрете да вбесявате детето и то скоро ще спре да вбесява вас. Децата не са нищо друго, освен огледало на самите нас – ако ние постоянно навлизаме в личното им пространство и те ще навлизат постоянно в нашето. Ако ги оставим на мира и те ще оставят на мира нас.

Поставете само няколко наистина важни правила и настоявайте всеки път тези правила да бъдат спазвани. Не правете изключения. Веднъж само, ако не спазите правилото, детето вече всеки път ще настоява да го прекрачи. Нужно е да бъдете последователни. Дъщеря ми например много трудно прие факта, че трябва да пресича улицата хваната за ръка. Настояваше да пресича сама. Всеки път, когато я хванех за ръка тя избухваше в сълзи и се опитваше дори да се тръшне на тротоара. Случвало се е да я хвана и насила да я изтегля през улицата, докато тя пищи и се дърпа. След като пресечем и отново пусна ръката й, я прегръщах и спокойно обяснявах, че улицата се пресича за ръка, защото има лоши коли, които може да я ударят. На тротоара отново може да върви сама. Казвах й, че я обичам и няма да позволя на колите да я ударят. За това ще я хващам за ръка всеки път, когато пресичаме. След няколко подобни сцени, тя осъзна, че съм непреклонна и няма да отстъпя и започна с готовност да ми подава ръка преди пресичане. След като пресечем обаче бързаше да отскубне ръчичка и да върви сама – да не бъде водена за ръка е нейният начин да покаже колко голяма и независима е вече.

Когато става въпрос за дете на една или две годинки  винаги преди да реагирате на едно или друго негово поведение се запитвайте какво значение има дали ще прави това или онова? Струва ли си изобщо да говорим по въпроса? Забраните и границите за малкото дете трябва да бъдат ограничени единствено до нещата, които застрашават живота и здравето на детето и на околните. Изисквайте детето да се пази от колите, от тока, да не хвърля пясък в очите на другите и т.н., но не усложнявайте своя или неговия живот с многобройни и съвършено излишни изисквания. Ако детето не умее да се пази чисто докато играе, не правете проблем от това. Просто не му обличайте най-новите и официални дрешки или ако му ги облечете бъдете готови да ги прежалите.

Няма общовалиден списък с правилата, които да налагаме на малкото дете. Някои родители са с по-широк мироглед и поставят по-малък брой от ограничения. Други са по-консервативнии и изискват спазването на повече правила. Единственото важно нещо е да не изпадате в крайности. Не бъдете нито твърде строги, нито абсолютно либерални и нека правилата, които изисквате децата ви да спазват бъдат логични и разумни и да изглеждат оправдани както за вас, така и за тях. Душевното и морално здраве на родителите и хармоничното развитие на детето се намират някъде по средата между двете крайности. Всеки родител трябва сам за себе си и за своето дете да определи къде е тази среда.

Как да налагаме дисциплина?

Най-важното, което трябва да осъзнаете, че в тази ранна възраст все още наказанията не биха имали никакъв здравословен ефект. Колкото и умни да са малките ни наследници, мозъчетата им все още не правят здрава причинно-следствена вързка между тяхното поведение и нашата реакция. Детето няма да си извади нужните поуки, дори и цял ден да стои затворено в стаята си или наказано в ъгъла. Боят още по-малко би ви помогнал да възпитате добре детето си. Насилието може да роди единствено насилие. Друго с бой не бихте постигнали.

За важните правила, които ще изисквате да бъдат изключително спазвани поговорете с детето и спокойно му обяснете защо е важно да спазва правилото. Дори и да не разбере аргументите ви, за детето разговорът ще е знак, че общувате с него като с равен и се опитвате да се обосновете, а не налагате с груба сила желанията си от позицията на силата. Всеки път обяснявайте на детето защо изисквате от него определено нещо, дори и с риск да не ви разбере. Важно е детето да чувства, че разговаряте с него и търсите неговото разбиране. Ако детето не разбере, използвайте метода на отвличане на вниманието (описан подробно в статията ни посветена на периода на Първите стъпки, прочетете тук) или не обръщайте внимание, във случаите, когато детето демонстрира лошо поведение, само за да ви ядоса и да постигне своето. Оставете го да се тръшка и да крещи, колкото си иска и когато види, че подобно поведение не води до никъде, детето бързо ще се откаже само от истеричните сцени. Уважавайте обаче чувствата на детето си и му показвайте всеки път, че не толерирате лошото поведение, но му съчувствате за това, че се чувства обидено, ядосано или тъжно. Бъдете авторитетът, който му помага да си изгради здравословни граници на поведение, но същевременно бъдете и най-близкият му човек, който му съчувства и съпреживява с него негативните му чувства.

В статията са използвани материали от книгата на д-р Фицхю Додсън “Изкуството да бъдеш родител”