Майки и синове

Майки и синове

Повечето жени казват, че се чувстват по-уверени с бебе момиченце. Те имат чувството, че интуитивно ще знаят какво ще правят с него. Но момче?!

След раждането на син не е нечувано някоя майка да възкликне ужасена: „Не знам какво да правя с момченце!“. Колкото и да сте подготвени логически, емоционалната реакция обикновено е: “О! Това е непозната територия!“

Миналото на майката

Още от самото начало личната история на една жена с мъжете оказва влияние върху отношението й към нейното дете. Може би не е оправдано, но много хора виждат огромно значение в това, какъв е полът на бебето.

Жената помни как баща й се е отнасял към нея. Тя има опит от контакта с братята си, братовчедите и момчетата, които е познавала в училище.

А след това идват и всички мъже, които е срещала – любовници, учители, началници, лекари, колеги и приятели. Всички те са „втъкани“ в нейната „лична история с мъжете“ и обагрят отношението й към това нищо неподозиращо малко момченце!

Разбиранията й за това „какви са мъжете“, „как мъжете са се отнасяли с мен“ и „с какво бих искала мъжете да бъдат по-различни“ сега започват да влияят върху начина, по който тя се отнася към детето си.

И като че ли това не е достатъчно, а и чувствата й към неговия баща усложняват допълнително цялата картина. Докато момченцето расте, заприличва ли то на татко си? Това кара ли я да го обича повече? Ако тя вече не е заедно с неговия баща или двамата имат проблеми, това може също да се отрази на чувствата й.

Как се грижим за бебето момче?

Много е полезно да възприемете любопитна позиция – да желаете да опознавате и разбирате момчешкия свят. Като жена вие няма как да знаете какво е да си в мъжко тяло. Ако не сте имали братя, тогава ще трябва да потърсите повече информация, за да разберете какво е нормално при момчетата.

Хубаво е да може да питате съпруга си или приятели мъже, които да ви помогнат.

Майките и противоположния пол

Майката учи момчето на много неща за живота и любовта. Тя оказва безценна помощ в придобиването на увереност с противоположния пол. Тя е неговата „първа любов“ и трябва да бъде нежна, почтителна и закачлива, без да се опитва да доминира над неговия свят или да го притежава.

Когато момчето тръгне на училище, тя го насърчава да създава приятелства и да му подсказва как да се разбира добре с момичетата.

Майката може да помогне на сина си да се отпусне в женска компания. Тя може да го научи какво харесват момичетата – те обожават момчета, които умеят да разговарят, имат чувство за хумор, които са внимателни, имат собствени идеи, мнения и т.н. Тя може дори да го предупреди, че момичетата понякога могат да бъдат лоши и лекомислени – че те също не са светици.

Създаване на добро самочувствие

Много момчета стават болезнено стеснителни, когато стигнат гимназиална възраст. Сякаш се срамуват, че са мъже, че са едри и изпълнени с хормони.

Медиите постоянно представят мъжете като изнасилвачи, убийци или неадекватни глупаци. Така че едно момче лесно може да започне да не се харесва като същество от мъжки пол.

Майките могат да направят много за преодоляването на това.

Съобразяване на майчиното отношение с порастването

С израстването на момчето от беззащитно бебе до извисяващ се тийнейджър вашият родителски стил също трябва да се приспособи към него. В началото вие сте „шефът“ и осигурявате постоянен надзор. През годините в училище учите детето, наблюдавате го и поставяте граници.

След това сте консултант и приятел, когато то поема по собствения си път. Постепенно му давате все повече отговорност и свобода. Въпросът е да уцелите моментите. Ето малко помощ за целта.

Годините в основното училище

Насърчавайте сина си да кани приятели у дома, да се държи добре с тях и да разговарят. Питайте ги за възгледите им за училището и живота.

Момчетата могат да се забъркат в сериозни неприятности, ако никой не ги контролира на тази възраст. Не бива да остават сами вкъщи за дълго време преди 10 години.

Момчетата под 10 годишна възраст не са готови за движение по главните пътища. Периферното им зрение не е напълно развито, така че да могат да преценят скоростта на движение.

В средното училище

Животът на един гимназист е по-скоро въпрос на справедлива размяна – „Ще те закарам там, ако сега ми помогнеш.“, „Ще сготвя, ако ти изчистиш“. В тази възраст вече може да има голямо разделение между вашите занимания и тези на момчето.

Непременно обаче прекарвайте специално време само двамата. Ходете на кино и след това отделяйте време за разговор.

Някои момчета на тази възраст все още обичат прегръдките, докато други ги смятат за натрапничество. Изразявайте обичта си по начини, които уважават неговите желания.

 

Равенство между половете

Повечето жени държат да отглеждат дъщерите и синовете си като равни. Днешните майки са от поколение, което е наясно какво означават равни права и мъжки шовинизъм

Ние настръхваме, когато видим синовете си да се държат грубо към момиче, и направо побесняваме, ако синът ни е надменен и жесток. Но усещаме също и обратната страна на медала – болезненото жегване, ако синът ни е игнориран в училищния двор, или се прибира тъжен заради преживяно унижение, причинено от момичетата в класа.

Затова трябва да се опитваме да уцелваме тази тънка граница. Да утвърждаваме неговата ценност като човек, без да му позволяваме да бъде прекалено самовлюбен.

Незаменими моменти на бащинството

Станеш ли баща, животът ти никога няма да бъде същият. Макар и неразбираемо в началото на всяко бащинство, това предсказание постепенно започва да се осъществява, докато може би напълно забравите какво е било едно време поне до… кризата на средната възраст. Може и по-рано.

Всеки баща се сблъсква с етапите в развитието на детето си. Онези ключови моменти, когато животът на малкия човек никога няма да е същият. Първо се научава да спи през нощта, после да яде храна за възрастни, следва голямата първа крачка, после нощните (не) напикавания, детската градина… В един момент порастваш, научаваш се да бъдеш възрастен, после родител, после пак възрастен, докато накрая всичко свърши на гробищата. Цикълът на живота.

Ако преживеете бащинството, може би ще успеете да преминете през следното:

1. Научавате се отново да спите през нощта.

Възможно е да се случи най-рано 20 години след раждането на последното ви дете и то ако имате късмет.

Някои родители никога не успяват да си възстановят съня.

2. Излизате с приятели.

Не само излизате, не само не бързате да се приберете, но и не се оплаквате през цялото време колко сте уморени.

3. Разбирате, че синът ви разбира повече от вас самите.

Той е само на 5 години и се оправя със смартфона по-добре. Представете си какво би било по-късно и си спомнете за комедийната неспособност на вашите родители да се оправят с компютрите.

И не само това, ами в един момент откривате, че знае повече научни факти от вас и дори може да тича по-бързо от вас.

4. Романтична вечеря.

Излизате на романтична вечеря с жена ви, тиха музика, свещи и млади двойки наоколо, а вие не си говорите през цялото време за утрешните задачи.

Просто вечеряте и се наслаждавате. Незаменимо.

5. Край с децата.

Откривате, че вече не спорите с жена ви дали да имате още едно дете. И двамата вече сте решили, че това е краят.

И наистина не искате още едно.

6. Шум по всяко време.

Невероятно – вече може да се къпете, да слушате музика, да гледате телевизия или да правите каквото си поискате, преди децата да са си легнали.

Техният сън вече не е задължително да предшества вашия. Никога повече!

7. Бебетата вече не ви интересуват.

Ще забележите, че когато хората ви показват бебетата си, изобщо няма да си спомняте кое как се прави.

Нито как се храни, кога спи или пък как се залепва проклетия памперс.

8. Разпродажба.

Събирате цялата машинария от тавана: колички, проходилки, столчета, маси и още много други, и се опитвате да ги продадете.

9. Спокойна почивка.

Отивате някъде с децата си на почивка и това не е задължително да бъдат 10-те най-лоши дни в живота ви.

И най-важното – уикендите и празниците вече не ви ужасяват.

10. Телевизорът.

Децата се научават да гледат телевизия и вече имате цял свободен час. Ако сте достатъчно безотговорни може да станат цели 7 часа!

Ако решите можете да гледате и с тях. Филмите с насилие, секс и страдащи деца вече не са забранени.

11. Прекарване на свободното време.

Опитвате се да прекарате свободното си време с децата и откривате, че не горят от желание да бъдат с вас.

Изпращате детето си при баба му и дядо му на село. То не само, че не се разболява и не циври при замиването, но после ви се обажда и ви моли да остане още един месец.

Събуждате се сутринта и си мислите: “Какво ли ми се иска да направя днес?”

И изобщо не е задължително да си общувате единствено с други родители от квартала, които имат деца, които се разбират с вашето дете.

Изборът е ваш.

12. Продажбата е неуспешна.

Сваляте обявите и прибирате машинарията. Може би един ще потрябват за внуците.

Сезонът, през който сте родени, определя характера ви

Сезонът, през който сте родени, определя характера ви

Сезоните, през които са родени хората, имат важно значение за сформиране на характера им, смятат френски изследователи. Според тях не само разположението на звездите е важно за бъдещата съдба на човека, а и климатичните условия, при които се е появил на бял свят.

Така например зимните бебета се превръщат в хора, които са целеустремени и винаги гонят до дупка печалбата. Те не са много добри за бизнеспартньори, защото винаги следят повече своя интерес, но са много полезни за семейството си, тъй като са добър източник на финанси.

Родените през зимата се отличават и със силна воля. Поставят ли си за задача нещо, те ще направят чудеса, за да го постигнат. За разлика от тях хората, които са родени през пролетта, са доста нерешителни. Трябват им много дни и понякога дори месеци, за да вземат важно решение. Реакциите им често са доста забавени. Те са много уязвими психически.

Освен това родените през пролетните месеци са и доста егоистични. Изключения са тези, които обичат да се раздават. Лошите им качества обаче напълно се компенсират от факта, че през пролетта се раждат най-много талантливи и дори гениални хора.

Родените през лятото са широко скроени личности. Те винаги са готови да простят и са много социални, лесно стават приятели с непознати хора и винаги са центърът на всяка компания. Те са благородни създания, които са готови да поемат риск за напълно непознат човек, стига да усещат, че трябва да му помогнат.

Хората, родени през есента, притежават зрелост, нетипична за годините им. От ранно детство те разсъждават като възрастни и винаги имат точна преценка за нещата. Много често дори родителите им се съветват с тях, защото усещат тяхната проницателност.

Какво никога не бива да казвате на децата си?

Какво никога не бива да казвате на децата си?

Всеки родител трябва да обръща специално внимание на комуникацията с децата си. Важно е не само това, което им казваме, но и как им го казваме. Понякога обаче в пристъп на нерви казваме неща, които биха могли да причинят сериозна вреда на по-нататъшните отношенията с децата. Всички сме хора и правим грешки. Затова именно е важното е да бъдем отдадени на родителството, да бъдем истински и да казваме това, което мислим. Да останем съзнателни и отговорни, дори когато грешим или ни е трудно. Така именно ги учим как да постъпват в подобни ситуации. За тях е решаващо да бъдем подходящият модел за подражание, а не толкова това, което казваме.

„Не ме интересува”

Малките деца обичат да споделят какво ли не. Какво са си говорили на пързалката с другарчетата, за формата на облака, който прилича на чудовище или как са успели да изстискат пастата за зъби във ваната.

Често родителите не искат да знаят за всички тези детайли, но не казвайте „Не ме интересува.”, защото по този начин прекъсвате комуникацията като му казвате всъщност, че нещо толкова важно за него, изобщо не е важно за вас.

Много родители се оплакват, че в пубертета, децата им спират да общуват с тях. Причината е, че преди това те незабелязано за самите тях, но системно са ограничавали комуникацията си по гореописания начин.

Доверието се изгражда именно чрез насърчаване на общуването, а не чрез обезкуражаване.

Опитайте това:

Психолозите препоръчват вместо да го “отстрелвате”, да казвате, че ще говорите по-късно затова, в по-удобно за вас време или когато сте по-свободни.

Само не забравяйте, че трябва наистина да го направите. Денят ви не трябва да приключва без да сте чули това, което детето ви иска да сподели с вас.

„Дръж се сериозно”

Дъщеря ви е на седем години, но вие си мислите че се държи като тригодишна… и й го казвате. Признайте си обаче, че тази реплика няма нищо общо с реалните действия на детето, а е израз на вашето собствено притеснение.

Децата се държат като деца, но изглежда, че вас това не ви устройва. Реагирате нервно, за да се почуствате по-добре, но за много кратко време.

Резултатът е, че детето чува, че го критикувате в момент, в който не може да се справи с някаква ситуация. Така без да разбира какво именно се случва, единственото, което достига до нея е неодобрението ви.

Опитайте това:

Когато сте объркани, просто замълчете за момент. Не реагирайте импулсивно и емоционално, изчакайте адреналинът да се успокои, после помислете добре и ако трябва, отговорете на детето по най-разумния възможен начин.

„Извини се веднага!”

Детето ви взема играчката на друго дете и другото се разплаква. Незабавно казвате на детето си да се извини за постъпката си. Опитвате се да го научите на състрадателност и съпричастност.

Според психолозите обаче, да карате детето си да се извинява, изобщо няма да го научи да се държи по-добре. Децата не разбират от само себе си защо трябва да се извинят. Принуждавайки ги насила, без да им обяснявате защо, само можете да им създадетенепоносимост към извиненията за в бъдеще.

Опитайте това:

Извинете се вие на другото дете от името на вашето. Така показвате модел на поведението, на което се опитвате да научите и вашето дете.

И се извинявайте незабавно всеки път, когато попаднете в ситуация, която изисква това, защото малкият човек следи внимателно всяко ваше действие.

„Как можеш да не го разбереш това?!”

Учите детето си на нещо и му го обяснявате или показвате пет пъти подред. Но когато то пак не схваща, вие се ядосвате: ”Ама не го ли разбра?”.

Тази реплика е точно толкова унизителна за него, колкото би била и за вас, ако бяхте на негово място.

В думите „Не го ли разбра?” всъщност се съдържа присъдата: „Какво не ти е наред, та не можеш да го разбереш?”.

Родителят може и да не осъзнава, че изпраща такива послания, но всъщност детето чува точно тези думи.

Опитайте това:

Спрете за малко. Ако сте зациклили в опит да го научите нещо, прехвърлете се към някаква друга дейност. Върнете се обратно към този „урок”, когато сте готови да опитате отново и може би дори след като сте потърсили други начини да научите детето на това, което искате.

„Тръгвам си без теб!”

Детето ви отказва да излезе от магазина за играчки или да си тръгне от парка, а вие закъснявате. Затова му поставяте ултиматум, за да го сплашите: „Тръгвам си без теб!”

За едно малко дете заплахата родителят му да го изостави звучи съвсем истински. Но какво правим, когато се окаже, че заплахата не проработи?

Според психолозите много по-голям проблем е, че ние всъщност искаме децата ни да ни вярват безапелационно. Ако не ни вярват, значи сме се провалили като родители. Но ако действително искаме да ни вярват, тогава не би трябвало да казваме неща, които са очевидна лъжа, нали?

Трябва да се борите с желанието си да раздавате фалшиви заплахи. Не можете да си го позволите – като кажете нещо, трябва да го изпълните.

Опитайте това:

Не казвайте на детето, че ще си тръгнете без него. По-добре планирайте предварително времето си, за да не закъснявате. Вие си го знаете най-добре – ако това се е случвало преди, значи вероятно пак ще се случи.

Кажете директно на детето си, че сте недоволни от него и не може да се държи така. След това го мотивирайте, като му обещаете нещо приятно, но само това, което действително можете да му осигурите. Не го оставяйте с впечатлението, че просто искате да прекратите хубавото му забавление.

Как да кажете „Не!“ (без да казвате „не“)

Как да кажете „Не!“ (без да казвате „не“)

“НЕ!”. Децата не обичат да го чуват, а вие не обичате да го казвате. Но има ли друг начин да ги опазите от опасностите и да им внушите добро поведение? Опитайте с някои от умните съвети на Барбара Ариа от от онлайн списанието Redbook.

Малкото дете чува думата „не“ средно 400 пъти на ден. Това обаче, не само е уморително за вас, но дори може да навреди на малкия човек. Според изследвания, децата, които чуват прекалено много думата „не“, имат по-лоши говорни умения, отколкото деца, на които често им се отговаря положително от родителите им. Освен това изричането на „НЕ“ може да стане неефективно, когато се прекалява с него. Някои деца просто започват да игнорират забраната, а други могат да побеснеят в секундата, в която страшната сричка се отрони от устните ви.

Е, какво може да се направи в такъв случай? Да оставим детето без никакви ограничения? Разбира се , че не. Родителите могат да излязат от този омагьосан кръг като се научат да задават ограниченията по друг начин.

 

Казвайте „да“

Децата обикновено искат шоколади, бонбони и др. забранени неща, докато пазарувате. Вие казвате „Не може да ядеш сладко преди вечеря!“. То тропва с крак и ви поглежда предизвикателно. Казвате „Не“ отново – този пък по-силно и категорично. Докато се усетите, алармата е включена и започва кански рев. Защото има деца, които просто не могат да разберат правилото, което вие доволно сте им съобщили. Те чуват само думата „Не“. В този пример правилната реплика е „Да, разбира се, че може, но след като вечеряш“.

 

Обяснете ясно какво имате предвид

Обяснете на детето си защо това, което прави – например да удря непрекъснато по масата, толкова много ви дразни. Можете да кажете „Масата я боли, когато я удряш и това ме натъжава. Моля те, спри“. Дори и това да звучи като безсмислена реплика, всъщност по този начин учите детето си на нещо много важно: Показвате му, че това, което прави, засяга и другите хора. Това е урок за съпричастност. Може да мине време, докато детето ви разбере за чувствата на другите хора, но припомняйки му вашата гледната точна, му помагате да си изгради тази представа.

Дайте му избор

Детето ви си играе с топка в хола, докато вие се освежавате с мисълта, че всеки момент нещо ще се счупи. Вместо внезапно да изревете „Не! Никакви топки в къщата!“, опитайте с „Можеш да си играеш с топката вътре или навън в парка. Какво избираш?“. Като му предлагате възможност да избира, вие всъщност казвате на детето си, че то контролира ситуацията в някакви граници. За деца между 1 и 3 години това е много важно, защото ги мотивира да правят самостоятелни избори и да развиват чувството си на независимост и компетентност. Само не прекалявайте с опциите – за малките деца две възможностите са напълно достатъчни.

 

Покажи и кажи

Братчето не спира да мушка по-малката си сестра. Башата не спира да повтаря „Не! Стига, престани!“. А защо всъщност не престава? Има деца, които няма да спрат да правят това, което правят дори и след като има кажете да престанат, защото те всъщност не знаят какво да правят вместо това. Помогнете им да разберат. Тогава на братчето трябва просто да се каже „Целуни сестра си“ или нещо подобно. Така то ще научи какво може да прави, ако спре да тормози сестричката си.

На по-малките деца сигурно ще се наложи да им помогнете, за да направят това, което всъщност ги молите. Например, ако детето ви удари котката, кажете „По-нежно“ и водете ръката му, за да усети движението. Повторете няколко пъти, докато детето започне само да се оправя. Това се отнася и за деца, които неволно и възбудено ритат и удрят – по масата, по облегалката на стола ви и т.н. Често децата ни правят това изобщо без изобщо да имат нещо предвид. Някои деца са много активни и се чувстват чудесно, когато се движат – те наистина удрят без да искат.

Помогнете на детето си да разбере какви ги върши тялото им. Например можете да опитате абсурдното: „Кажи на този крак да спре!“. Или просто да покажете на детето си, че може да очертава с крака си тихи кръгове. При много малки деца това може да е трудно за изпълнение и тогава може да опитате кажете „Тихо, краче!“ и да сложите ръка върху крака, за да покажете.

 

Звучете убедително

Децата поначало научават значението на думата главно от тона ви, с който я изговаряте. Така че може да предадете това, което искате да кажете, като използвате същия тон, но без да използвате негативна дума. Запазете си този стриктен тон за онези случаи, когато детето ви трябва да разбере, че е задължително да ви послуша. Също така можете дори да си промените изражението или да погледнете гневно – това незабавно ще бъде разбрано правилно. Кажете „ Това, което правиш не е хубаво и най-добре спри веднага“.

Внимавайте да не се преврърнете в „лелка“, докато помагате на детето си да открие какво да прави, което да е поне толкова интересно, колкото това, което не му позволявате. Вместо да се побърквате, заради разсипаната кутия с ориз на пода, разсейте малкия човек с нещо, което е вълнуващо за него – като любима играчка.

Ако останате свързани със синовете и дъщерите си, докато се забавляват, те ще бъдат по-склонни да си сътрудничат с вас. Насочете вниманието им, както и своето, към нещо, което доставя удоволствие и на вас. Това ще ви успокои относно предстоящото чистене, както и за белите и грешките, които все още предстоят.