Проблеми със съня при бебето. Съвместен сън

Проблеми със съня при бебето. Съвместен сън

Темата за съня е най-дискутираната тема, когато говорим за отглеждане на бебето, след темата за храненето. Всички знаем колко важна роля играе сънят по отношение на цялостното развитие на бебето и особено на нервната му система. Знаем и колко важен е сънят и за родителите, като недоспиването е сред най-честите проблеми на новите родители, който може да доведе до цялостно неразположение, нервност и дори по-сериозни депресивни състояния.

Как да накараме бебето да спи?

Ще го кажа направо – не можем. Не можем да накараме никого да заспи насила, колкото и да ни се иска. Човек спи единствено, когато е уморен и изпитва необходимост от сън. За това колкото и да люлеете, пеете и разхождате ококорения си жизнерадостен наследник, ако на него/нея не му се спи, то каузата приспиване е обречена на неуспех. Трябва да приемем, че бебето спи единствено когато има нужда от сън и единствено, когато се чувства в безопасност и е спокойно. Така, че единственото, което можем да направим от наша страна е да му подсигурим среда, в която се чувства спокойно и в безопасност (за бебето такава среда е най-вече майчината близост) и да оставим на него да спи когато и колкото иска.

Защо някои бебета спят много, а други не искат?

Всички хора са различни, бебетата – също. Не бива да сравняваме едно бебе с друго, защото макар и да са на една възраст, всяко бебе още от раждането си има свои индивидуални особености.

Всички таблици и препоръки, които сте срещали в книги и наръчници на тема отглеждане на деца, са по-скоро ориентировъчни, отколкото норма. Няма норма на съня. Предполагам ви е направило впечатление, че някои от вашите познати се нуждаят от едва 6 часа сън на денонощие, за да се чувстват свежи и бодри и стават в ранни зори или пък бодърстват до късно нощем, докато за други и 8 часа сън не стигат и едва успяват да се събудят сутрин за работа, а вечер още рано-рано им се доспива. Научно доказано е, че различните хора имат нужда от различно количество сън, както и изпитват потребност от сън по различно време от денонощието – има ранни птици, както и нощни птици и това, че някой се наспива за 6 часа, а друг спи по 10 часа и това не му стига е напълно нормално. Така е и при бебетата.

Бебето разбира се спи повече от възрастния човек и освен нощния сън има и кратки интервали на сън през деня, които също варират по време и продължителност, в зависимост от индивидуалните особености на детето.

Въпреки различията има, естествено, някои азбучни истини, като например:

1) Новороденото спи през по-голямата част от деня като се буди обикновено единствено за хранене и прави много малки интервали на бодърстване.

Ако бебето ви е на възраст под 1 месец и не спи, то важно е като будува дали е спокойно или неспокойно и ревливо. Ако бебето будува спокойно, дори и да не спи много, то най-вероятно такъв е характерът му и поводи за притеснения няма. Ако обаче бебето е неспокойно и плаче често, то най-вероятно или не получава достатъчно мляко и се буди често от глад, или страда от колики и не може да спи дълго от болки, или пък е преживяло травмиращо раждане и нервната му система още не може да се възстанови от травмата и за това бебето е неспокойно и има нарушения в съня. В този случай се препоръчва често кърмене на поискване (а не дохранване с адаптирано мляко, тъй както това само ще задълбочи проблемът с храненето), носене, като ако бебето има колики се препоръчва изправена поза (носенето в слинг помага много). При често кърмене и носене близо до тялото на мама дори и бебето да е преживяло травмиращо раждане, то ще се възстанови бързо и ще регулира поведението си и респективно периодите на бодърстване  и сън.

2) Нормално е бебето да се буди за нощно хранене.

Изключения са бебетата, които спят непробудно цяла нощ и не изпитват потребност от хранене нощем. Ако бебето ви не е сред тях, не се фрустрирайте, а приемете, че това е нормалният бебешки режим – в него има и нощни хранения. Колко и до кога ще продължат те зависи от индивидуалните особености на вашето дете. Приемете ситуацията, вместо да се борите с бебето и да го държите гладно, защото така освен безсънни нощи за цялото семейство и травмиране на бебето, друго няма да постигнете. Ако бебето ви се буди често нощем, помислете за съвместен сън.

Съвместен сън

Съвеместен сън, наричаме модел на нощен сън, в който бебето (детето) спи заедно с родителите си в тяхното легло или в своето креватче, долепено до родителското легло. В близкото минало у нас на майките се е вменявало, че съвместният сън е опасен за здравето на бебето, тъй като майката докато спи може да натисне бебето с тялото си и да го задуши. Теза, която е широко разпространена и днес за съжаление, но не почива върху никакви медицински обосновки, а тъкмо обратното. От множеството изследвания, правени по света, всички доказателства сочат, че за бебето няма никакъв риск то да пострада от тялото на майка си, тъй като майчиният инстинкт не позволява на майката да нарани физически бебето си дори и в спящо състояние. Дори, когато майката спи, подсъзнателно тя бди над рожбата си и проведените изследвания сочат, че дори по време на сън майката променя несъзнателно позата си, когато бебето промени своята поза, така че да бъдат максимално в синхрон. Всичко това става несъзнателно. То е дълбоко заложен в нас модел, развиван с хилядолетия. До неотдавна в човешката история бебето винаги е било неотлъчно до тялото на майката – и денем и нощем и така с хилядолетия чак до новата ни история. Когато бебето е малко не бива да бъде слагано да спи до друг човек, освен до майка си, от гледна точка сигурност. Бащата, бабата, както и по-големите братя и сестри нямат този подсъзнателен инстинкт за грижа за новороденото дори в спящо състояние. Ако решите бебето да спи при вас, когато то е съвсем малко и все още няма опасност да се претърколи и да падне от леглото – слагайте го до майкта от външната страна, а не между майката и таткото. Ако семейството свикне с времето на този модел на съвместен сън, в последствие, когато бебето започне да се движи активно и е опасно да го оставяте от външната страна на леглото, вече може да го слагате да спи и по средата между родителите. С времето бащата вече ще е свикнал, че в леглото има бебе и ще е развил достатъчно инстинктът си да пази бебето и опасност от злополуки отново няма.

Защо съвместен сън?

Предимствата на съвместния сън са няколко:

1) Новородено, което спи близо до родителите си, няма опасност от възникване на Синдрома на внезапната детска смърт, за разлика от новородено, което спи отделено.

При малките бебета все още не е урегулиран режимът на дишане и има случаи, в които по време на дълбок сън, механизмът на дишане се нарушава и бебето да спира да диша. Резултатът е смърт от задушаване. Случва се на бебета, които спят сами в стая и няма подобни случаи при бебета, които нощем спят в същата стая с родителите си на не повече от 2м от тях. Когато бебето е близо до мама, то инстинктивно диша заедно с нея. Изследванията показват, че бебето вдишва и издишва в синхрон с майка си и опасност от спиране на дишането няма. За това, ако възнамерявате да отделите бебето да спи в самостоятелна стая, то направете го най-рано след 6тия месец, когато рефлексът за дишане е вече регулиран.

2) Бебето, което спи близо до мама се буди много по-рядко и има по-спокоен и по-здрав сън.

Това е факт, също подкрепен от множество изследвания на моделите на сън при родители и деца, който се обяснява много просто. Със сигурност сте имали случаи в живота си, когато сте се изпитвали безпокойство или страх. Какъв е сънят ви в подобни случаи – обикновено лек, на пресекулки с множество събуждания, трудно заспиване и въртене в леглото. Често така се чувстват и децата ни. Особено, когато са много малки и все още емоционално не са се отделили от мама и особено, ако са по-чувствителни по характер. Когато бебето е само в креватчето си, то може да се чувства изолирано, изоставено, самотно и с подобни чувства трудно би могло да спи дълго и непробудно. То ще заспи в следствие на натрупаната умора, но вътрешното му безпокойство ще го кара често да се буди и трудно да заспива.

Вземете бебето във вашето легло и ще се удивите колко по-добре ще започне да спи то, а и вие заедно с него. До мама бебето ще се чувства сигурно, уютно, спокойно и в пълна безопасност. Само така, то ще може да се отпусне и да спи дълго и непробудно.

3) Ако бебето суче често нощем, съвместят сън е най-доброто решение за да се храни бебето ви, когато има нужда, а в същото време да не се налага вие да ставате и да се разсънвате.

Има периоди при някои бебета, когато сучат нощем през 2 часа. Майката става, кърми бебето и си ляга отново. Едва успяла да заспи обаче, отново трябва да стане, да кърми и така до безкрай. Резултатът е умора, раздразнителност и постепенно изтощаване на организма на майката, което може да доведе и до намаляване на кърмата й. Често в подобни случаи, родителите не издържат на нощния терор и решават насилствено да сложат край на нощните хранения – дават вода на бебето, люлеят го, оставят го само да плаче в креватчето с надеждата да се откаже и да заспи. Подобни методи могат единствено да доведат до всеобщо безсъние и травмиране на цялото семейство. А решението на проблема може да бъде много просто. Ако вземете бебето във вашето легло близо до мама, то ще суче всеки път, когато пожелае, без да се налага вие да ставате посред нощ и да се разсънвате. Много майки успяват до такава степен да влязат в синхрон с бебето, че дори не се събуждат, когато то суче нощем и на практика спят непробудно.

4) Съвместният сън като част от метода на привързано родителство допринася за изграждането на здрава връзка между детето и неговите родители, както и за израстването на уверено, спокойно и самостоятелно дете.

Тази близост между дете и родители в последствие с израстването на детето ще играе много важна роля при възпитанието на детето и в озъснаването му като самостоятелна личности и изборите, които ще прави в своя живот. Дете, което от малко расте уверено, сигурно и спокойно и за в бъдеще ще съумява да подреди живота си така, че да се чувства уверено, сигурно и спокойно и обратното. Децата, които от ранна възраст страдат от чувства на изоставеност, самота, несигурност и страх, изпитват под една или друга форма тези чувства и за в бъдеще.  Естествено, за да отгледаме спокойни и уверени деца не е достатъчно да спим съвместно, както и не е задължително. Важното е, ние родителите да съумеем да осигурим на децата си такива условия в ранна възраст, които и за напред ще им дадат увереност в себе си, в близките хора и в заобикалящия свят, така че да успеят в бъдеще да изградят успешно живота си.