Защо децата трябва да играят?

Ако и вие сте като повечето родители, лятото на децата ви е било отдавна планирано и изпълнено със задължителни дейности.

Може би сте го изпратили на лятно училище, където трябва да изковава знанията си по математика и компютърни науки или пък сте я пратили да подобри английския си преди началото на учебната година.

Спорт, курсове и образование

Изобщо твърде е вероятно графикът на децата ви да е натоварен. Но замисляли ли сте се дали децата ви имат достатъчно време да си играят?

Лошото е, че старите времена, когато лятото се прекарваше в неспирни игри на село с катерене на по дървета и ожулване на колене, вече не са актуални. А децата имат нужда от това може би повече, отколкото имат нужда от престижно и скъпо обучение в чужбина, което би трябвало да налее още малко информация и в без това изтощените им мозъци.

Играта от друга страна е сериозно нещо. Струва ни се, че това е изгубено време, обаче не е. Играта е работата на детството. Тя е класната стая, в която децата изграждат умения, от които имат реална нужда в живота си. Изследваният показват, че децата, които прекарват свободното си време преди началото на учебната година в игри, се представят значително по-добре от връстниците си, които е трябвало да учат и през лятото.

Това е така, защо играта е крайно необходима за човешкото развитие. Експертите различават три вида: игри, чрез която децата изграждат умения; игри, които въвеждат децата в социалния свят на междуличностните контакти и игри, които им помагат да развиват стратегии за справяне със стреса.

Общото между тях е, че те самовъзникват и се самонаправляват – детската игра всъщност е непрекъснато взимане на решения и поемане на отговорност.

Ако едно дете обича да дрънка в стаята си на китарата, защото страшно му харесва , то си играе. Когато се появи учителят по китара, това се превръща в “Урок по китара”. Детето може и да харесва обучението, но това вече не е игра.

Педиатрите съветват родителите да позволяват на децата си да играят навън, колкото е възможно повече. Поне един час на ден.

Продължителната игра навън не само предпазва детето от възможно затлъстяване, но му и позволява да се радва на “неструктурираната игра” или игра без надзор и направляване. Всички деца се нуждаят от време, в което може да е господар на околната среда.

Ако имате нужда от още убеждаване, помислете за уменията, от които бъдещият възрастен би имал нужда и които се изграждат именно чрез игра: нововъведения, съвместна работа, решаване на проблеми.

Защо играта е толкова скъпоценна?

Защото умалява света до размери, с които децата могат да се оправят. Играта предшества ученето и ги подготвят за него. Малките деца например, обичат да се катерят и да скачат по стълбите. Това им помага да упражнят пространствените си умения, което пък спокойното ходене не им дава възможност да направят.

Тичането, скачането, внезапното обръщане и превъртане, прескачането на препятствия развива моторните умения на детето ви, но това е само началото. На по-късен етап децата разбират, че трябва да си сътрудничат с другите деца, което пък са социалните умения. Също така трябва да определят кой ще бъде лидера, и който ще бъде последователя и кога ролите могат да бъдат сменени.

6, 7 годишните децата вече играят игри, които имат правила , които пък ги подготвят за сблъсъка със социалните норми, които трябва да спазват в живота им като възрастен човек.

Играта ги учи ги как да преборват стреса и да се справят с конфликтите, със спречкванията, спора, боя. И всичко това, докато си играят с приятелите.

Може да си изгубите целия ден да обяснявате принципите на Нютон на едно дете и накрая то пак няма нищо да е разбрало, защото то притежава още вашите умения за абстрактно мислене. Ако го покажете “на живо” то със сигурност все ще разбере нещо.

За да се включат пълноценно в живота и да поемат риска да се защитят позицията си, децата трябва да знаят, че имат някакво влияние върху света. А това се постига чрез играта, която им помага да се изправят срещу детето, което ги тормози в училище, например.

Играта запълва празнината между въображението и творческите им способности. Всички деца имат въображение и те обичат да си въобразяват. Затова именно децата трябва да опитват различни варианти и дейности и имат повече време за тези дейности.

Във всеки етап от неструктурираната и ненаправлявана игра децата научават нещо за себе си. Децата, които си играят направлявано не научават нищо за себе си. Те научават единствено това, което другите им казват за тях.