Как се храни болното дете?

Как се храни болното дете?

Не го насилвайте!

Влошеният апетит е най-популярната, а често и една от първите прояви на почти всяко заболяване в ранната детска възраст. Когато е болно, детето приема по-малко от обичайното количество храна, яде с нежелание или изобщо отказва да се храни. Обясненията за това са много и се свързват с все още неустойчивия храносмилателен тракт лесно раним при всяко заболяване, с множество болестотворни микроорганизми, които предпочитат именно стомашно-чревния тракт за инвазия в ранната детска възраст, с тясната връзка между храносмилателната система и други органи и системи (например запушеният нос лишава кърмачето от възможността да суче, защото се оказва невъзможно да диша при запушване на устата със зърното на гърдата или биберона).

Естествената реакция на всеки грижовен родител е свързана с желанието му на всяка цена и по максимално най-бързия начин да възстанови храненето на болното дете. Най-често прилаганият подход е вниманието на детето да се отвлича от процеса на хранене с песнички, разговори, смешни движения и всичко, което може да роди човешката фантазия, само и само малкото човече да приеме отказваната храна. Понякога се стига и до различни степени на “хранително насилие”. Но удовлетворението от успеха при подобни ситуации много често е кратко, защото след постигнатото с различни трикове хранене обикновено идва и повръщането. Уплашени от детското безапетитие, ужасени от невъзможността болното дете да задържа приетата храна и с огромната надежда, че този път ще се стигне до успех, наскоро след така демонстрирания неуспех се предприема следващо хранене, след което естествено има и следващо повръщане… Така  порочният кръг се задълбочава и детето – болно, гладно, обезводнено и все по-отпаднало, вече се нуждае и от венозни вливания, за да се възстановят водно-солевите и енергийните нужди на организма му.

Кои прости истини е добре да помните и как с поведението си можете да предотвратите подобен развой?

Болното дете приема по-малко храна, не за да плаши с поведението си родителите, а за да пощади храносмилателната си система, която също страда и има нужда от по-щадящ хранителен режим. Толерансът към храната е защитно намален, но най-често е съответен на намалените активни движения на детето по време на боледуването.

За да се преодолее хранителният проблем, през деня може да предлагате на болното дете по-често от любимите му храни, но в разумни количества, за да не го лишавате от разнообразна храна. Можете да съкратите и интервала между храненията (или опитите за хранене), но не той да не е по-малък от два часа.

Ако детето не желае да приема съответната храна, може да отложите за кратко време храненето, за да дочакате момента, когато ще му се появи желание да яде. От вас се изисква да проявявате умение да му предлагате по-често малки порции, за да може храната да се приема с обичайното удоволствие и без насилие.

Ако детето отказва да яде, необходимите всекидневни енергийни нужди могат да се набавят и с приемането на подсладени течности. Не е задължително да купувате от аптеката банки 5% или 10% глюкоза. Преварената, охладена и подсладена вода (до 5–10% захарен разтвор) има същия ефект. Не бива да забравяте обаче, че ако детето приема постоянно и в голямо количество подсладени течности (чай, сокове и пр.), поддържа и постоянно високо ниво на кръвната захар, а огладняването му зависи и от намаляването й под определен минимум. Когато детето повръща, трябва да му давате много по-често, но в малко еднократно количество течности (и подсладени, и подсолени). Устната лигавица е изключително добре кръвоснабдена и може директно да усвоява течностите, когато те са на малки порции. Поемането на големи еднократни порции (най-често поради жажда) раздуват стомаха на детето и обикновено имат ефект на стомашна промивка – предизвикват поредното повръщане. С повръщането се губи не само приетата храна, но и различни телесни сокове и много соли, затова то е особено застрашителна причина за рязкото влошаване на общото състояние и за обезводняването на детето.

Грешките на родителите при хранене на болното дете са една от най-честите причини повръщането по време на боледуване да не е инцидентно и често да се налагат венозни водно-солеви вливания. Коренът на упоритото хронично безапетитие при някои деца обикновено има връзка с насилственото им хранене по време на боледуване.