Какво никога не бива да казвате на децата си?

Какво никога не бива да казвате на децата си?

Всеки родител трябва да обръща специално внимание на комуникацията с децата си. Важно е не само това, което им казваме, но и как им го казваме. Понякога обаче в пристъп на нерви казваме неща, които биха могли да причинят сериозна вреда на по-нататъшните отношенията с децата. Всички сме хора и правим грешки. Затова именно е важното е да бъдем отдадени на родителството, да бъдем истински и да казваме това, което мислим. Да останем съзнателни и отговорни, дори когато грешим или ни е трудно. Така именно ги учим как да постъпват в подобни ситуации. За тях е решаващо да бъдем подходящият модел за подражание, а не толкова това, което казваме.

„Не ме интересува”

Малките деца обичат да споделят какво ли не. Какво са си говорили на пързалката с другарчетата, за формата на облака, който прилича на чудовище или как са успели да изстискат пастата за зъби във ваната.

Често родителите не искат да знаят за всички тези детайли, но не казвайте „Не ме интересува.”, защото по този начин прекъсвате комуникацията като му казвате всъщност, че нещо толкова важно за него, изобщо не е важно за вас.

Много родители се оплакват, че в пубертета, децата им спират да общуват с тях. Причината е, че преди това те незабелязано за самите тях, но системно са ограничавали комуникацията си по гореописания начин.

Доверието се изгражда именно чрез насърчаване на общуването, а не чрез обезкуражаване.

Опитайте това:

Психолозите препоръчват вместо да го “отстрелвате”, да казвате, че ще говорите по-късно затова, в по-удобно за вас време или когато сте по-свободни.

Само не забравяйте, че трябва наистина да го направите. Денят ви не трябва да приключва без да сте чули това, което детето ви иска да сподели с вас.

„Дръж се сериозно”

Дъщеря ви е на седем години, но вие си мислите че се държи като тригодишна… и й го казвате. Признайте си обаче, че тази реплика няма нищо общо с реалните действия на детето, а е израз на вашето собствено притеснение.

Децата се държат като деца, но изглежда, че вас това не ви устройва. Реагирате нервно, за да се почуствате по-добре, но за много кратко време.

Резултатът е, че детето чува, че го критикувате в момент, в който не може да се справи с някаква ситуация. Така без да разбира какво именно се случва, единственото, което достига до нея е неодобрението ви.

Опитайте това:

Когато сте объркани, просто замълчете за момент. Не реагирайте импулсивно и емоционално, изчакайте адреналинът да се успокои, после помислете добре и ако трябва, отговорете на детето по най-разумния възможен начин.

„Извини се веднага!”

Детето ви взема играчката на друго дете и другото се разплаква. Незабавно казвате на детето си да се извини за постъпката си. Опитвате се да го научите на състрадателност и съпричастност.

Според психолозите обаче, да карате детето си да се извинява, изобщо няма да го научи да се държи по-добре. Децата не разбират от само себе си защо трябва да се извинят. Принуждавайки ги насила, без да им обяснявате защо, само можете да им създадетенепоносимост към извиненията за в бъдеще.

Опитайте това:

Извинете се вие на другото дете от името на вашето. Така показвате модел на поведението, на което се опитвате да научите и вашето дете.

И се извинявайте незабавно всеки път, когато попаднете в ситуация, която изисква това, защото малкият човек следи внимателно всяко ваше действие.

„Как можеш да не го разбереш това?!”

Учите детето си на нещо и му го обяснявате или показвате пет пъти подред. Но когато то пак не схваща, вие се ядосвате: ”Ама не го ли разбра?”.

Тази реплика е точно толкова унизителна за него, колкото би била и за вас, ако бяхте на негово място.

В думите „Не го ли разбра?” всъщност се съдържа присъдата: „Какво не ти е наред, та не можеш да го разбереш?”.

Родителят може и да не осъзнава, че изпраща такива послания, но всъщност детето чува точно тези думи.

Опитайте това:

Спрете за малко. Ако сте зациклили в опит да го научите нещо, прехвърлете се към някаква друга дейност. Върнете се обратно към този „урок”, когато сте готови да опитате отново и може би дори след като сте потърсили други начини да научите детето на това, което искате.

„Тръгвам си без теб!”

Детето ви отказва да излезе от магазина за играчки или да си тръгне от парка, а вие закъснявате. Затова му поставяте ултиматум, за да го сплашите: „Тръгвам си без теб!”

За едно малко дете заплахата родителят му да го изостави звучи съвсем истински. Но какво правим, когато се окаже, че заплахата не проработи?

Според психолозите много по-голям проблем е, че ние всъщност искаме децата ни да ни вярват безапелационно. Ако не ни вярват, значи сме се провалили като родители. Но ако действително искаме да ни вярват, тогава не би трябвало да казваме неща, които са очевидна лъжа, нали?

Трябва да се борите с желанието си да раздавате фалшиви заплахи. Не можете да си го позволите – като кажете нещо, трябва да го изпълните.

Опитайте това:

Не казвайте на детето, че ще си тръгнете без него. По-добре планирайте предварително времето си, за да не закъснявате. Вие си го знаете най-добре – ако това се е случвало преди, значи вероятно пак ще се случи.

Кажете директно на детето си, че сте недоволни от него и не може да се държи така. След това го мотивирайте, като му обещаете нещо приятно, но само това, което действително можете да му осигурите. Не го оставяйте с впечатлението, че просто искате да прекратите хубавото му забавление.