петък, 23 август 2013 г.

Как да кажете „Не!“ (без да казвате „не“)

“НЕ!”. Децата не обичат да го чуват, а вие не обичате да го казвате. Но има ли друг начин да ги опазите от опасностите и да им внушите добро поведение? Опитайте с някои от умните съвети на Барбара Ариа от от онлайн списанието Redbook.

Малкото дете чува думата „не“ средно 400 пъти на ден. Това обаче, не само е уморително за вас, но дори може да навреди на малкия човек. Според изследвания, децата, които чуват прекалено много думата „не“, имат по-лоши говорни умения, отколкото деца, на които често им се отговаря положително от родителите им. Освен това изричането на „НЕ“ може да стане неефективно, когато се прекалява с него. Някои деца просто започват да игнорират забраната, а други могат да побеснеят в секундата, в която страшната сричка се отрони от устните ви.
Е, какво може да се направи в такъв случай? Да оставим детето без никакви ограничения? Разбира се , че не. Родителите могат да излязат от този омагьосан кръг като се научат да задават ограниченията по друг начин.

 

Казвайте „да“

Децата обикновено искат шоколади, бонбони и др. забранени неща, докато пазарувате. Вие казвате „Не може да ядеш сладко преди вечеря!“. То тропва с крак и ви поглежда предизвикателно. Казвате „Не“ отново – този пък по-силно и категорично. Докато се усетите, алармата е включена и започва кански рев. Защото има деца, които просто не могат да разберат правилото, което вие доволно сте им съобщили. Те чуват само думата „Не“. В този пример правилната реплика е „Да, разбира се, че може, но след като вечеряш“.

 

Обяснете ясно какво имате предвид

Обяснете на детето си защо това, което прави – например да удря непрекъснато по масата, толкова много ви дразни. Можете да кажете „Масата я боли, когато я удряш и това ме натъжава. Моля те, спри“. Дори и това да звучи като безсмислена реплика, всъщност по този начин учите детето си на нещо много важно: Показвате му, че това, което прави, засяга и другите хора. Това е урок за съпричастност. Може да мине време, докато детето ви разбере за чувствата на другите хора, но припомняйки му вашата гледната точна, му помагате да си изгради тази представа.

Дайте му избор

Детето ви си играе с топка в хола, докато вие се освежавате с мисълта, че всеки момент нещо ще се счупи. Вместо внезапно да изревете „Не! Никакви топки в къщата!“, опитайте с „Можеш да си играеш с топката вътре или навън в парка. Какво избираш?“. Като му предлагате възможност да избира, вие всъщност казвате на детето си, че то контролира ситуацията в някакви граници. За деца между 1 и 3 години това е много важно, защото ги мотивира да правят самостоятелни избори и да развиват чувството си на независимост и компетентност. Само не прекалявайте с опциите – за малките деца две възможностите са напълно достатъчни.

 

Покажи и кажи

Братчето не спира да мушка по-малката си сестра. Башата не спира да повтаря „Не! Стига, престани!“. А защо всъщност не престава? Има деца, които няма да спрат да правят това, което правят дори и след като има кажете да престанат, защото те всъщност не знаят какво да правят вместо това. Помогнете им да разберат. Тогава на братчето трябва просто да се каже „Целуни сестра си“ или нещо подобно. Така то ще научи какво може да прави, ако спре да тормози сестричката си.
На по-малките деца сигурно ще се наложи да им помогнете, за да направят това, което всъщност ги молите. Например, ако детето ви удари котката, кажете „По-нежно“ и водете ръката му, за да усети движението. Повторете няколко пъти, докато детето започне само да се оправя. Това се отнася и за деца, които неволно и възбудено ритат и удрят – по масата, по облегалката на стола ви и т.н. Често децата ни правят това изобщо без изобщо да имат нещо предвид. Някои деца са много активни и се чувстват чудесно, когато се движат – те наистина удрят без да искат.
Помогнете на детето си да разбере какви ги върши тялото им. Например можете да опитате абсурдното: „Кажи на този крак да спре!“. Или просто да покажете на детето си, че може да очертава с крака си тихи кръгове. При много малки деца това може да е трудно за изпълнение и тогава може да опитате кажете „Тихо, краче!“ и да сложите ръка върху крака, за да покажете.

 

Звучете убедително

Децата поначало научават значението на думата главно от тона ви, с който я изговаряте. Така че може да предадете това, което искате да кажете, като използвате същия тон, но без да използвате негативна дума. Запазете си този стриктен тон за онези случаи, когато детето ви трябва да разбере, че е задължително да ви послуша. Също така можете дори да си промените изражението или да погледнете гневно – това незабавно ще бъде разбрано правилно. Кажете „ Това, което правиш не е хубаво и най-добре спри веднага“.
Внимавайте да не се преврърнете в лелка“, докато помагате на детето си да открие какво да прави, което да е поне толкова интересно, колкото това, което не му позволявате. Вместо да се побърквате, заради разсипаната кутия с ориз на пода, разсейте малкия човек с нещо, което е вълнуващо за него – като любима играчка.
Ако останате свързани със синовете и дъщерите си, докато се забавляват, те ще бъдат по-склонни да си сътрудничат с вас. Насочете вниманието им, както и своето, към нещо, което доставя удоволствие и на вас. Това ще ви успокои относно предстоящото чистене, както и за белите и грешките, които все още предстоят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар