Първата крачка

Първата крачка

Първите крачки на детето са един от най-емоционалните моменти за мама и тати. Самостоятелното ходене е умението, което превръща бебето в дете и има огромно значение за по-нататъшното му развитие, както във физическо, така и в емоционално-когнитивно отношение. Ходенето осигурява на мъника свобода и му дава големи възможности, за да упражнява изследователските си умения и да задоволява самостоятелно любопитството си. Прохождането има и чисто символично значение, защото малкото човече е направило първите си крачки в живота и плахо е пристъпило в света на възрастните. След като детето Ви започне да ходи, можете да отбележите събитието с весел празник...прощъпулник. Преди това, обаче ще се опитаме да Ви отговорим на някои често задавани въпроси.

 Трябва ли да се стимулира прохождането

По този въпрос мненията на специалистите понякога си противоречат. Някои казват, че не трябва да се насилва детето да прави неща, за които все още не е готово, тъй като има възможност да се появят по-сериозни проблеми като луксации, ортопедични деформации, травми и т.н. Други пък са на мнение, че единствено стимулацията и подготовката са предпоставки детето да започне да ходи.

По принцип, когато виждате, че малчуганът се развива нормално за възрастта си и има обичайна активност и способности, няма място за притеснение. Прохождането е много важен и строго индивидуален процес. Не бива да се притеснявате и да сравнявате детето си с децата в градинката или с предишното си дете. Границите, в които трябва да се случи прохождането са между 8 месеца и 18 месеца. Ако не е проходило до навършването на 1г. и 4 месеца, е необходимо да се посъветвате с Вашия педиатър или по-добре с ортопед. Причини за забавянето могат да бъдат както проблеми на опорно-двигателната система, така и чисто психологически, свързани със страх или с преживяна травма. За да сте сигурни, че правите най-доброто и, че не прекалявате с подготовката, е хубаво да му създадете активна среда и да практикувате някои лесни упражнения, които биха подобрили активността му.

Какво означава активна среда

Необходимо е да предоставите стимули на Вашето дете. По този начин ще сте сигурни, че не го насилвате и по никакъв начин не му вредите, а и ще сте спокойна, че правите нужното, за да подпомогнете процеса на прохождането. Какво означава активна среда и как да направите жилището си такава? Когато, заобикалящата детето, среда създава стимули и го подтиква към движение. Използвайте любопитството на детето и познавателните му умения в полза на прохождането. Така естествено ще го насърчите да лази, да се изправя, да се придвижва с опора, да ходи за ръчичка, а всички тези етапи са предпоставките на прохождането.
Можете да закрепите играчка или любим предмет на детето в горната част на кошарката му, за да го подтиквате да се изправя. Ако мъничето е достатъчно стабилно и стои изправено, хванато за опора, бихте могли да приспособите някое помещение, за подготвителна площадка. Там, върху подходящ килим или настилка можете да правите упражнения. Сред най-разпространените са тези, които се правят с помощта на голяма надуваема топка. Също така можете да се опитвате да клякате и да се изправяте (след 6 месеца). Друго известно упражнение е войнишкото ходене по колене. Дори и в не специално предназначена обстановка за подготовка бихте могли да тренирате своето мъниче, като го поставяте по-често на коленете си и бавно повдигате ту единия, ту другия си крак – така ще развиете в детето чувство за равновесие. Много деца обикалят пълзейки из къщата и така се предвижват. За да стимулирате изправянето поставете играчки или предмети на височина от около 70 см, т.е. върху ниска масичка или стол. По този начин детето ще пълзи до тях, но ще бъде мотивирано да се изправя. Самостоятелното изправяне е много важна предпоставка за прохождането. Ако детето не пълзи, нямате повод за притеснение. Около 15% от децата прохождат, без преди това да са лазили. Но все пак имайте предвид, че лазенето е важен етап, предхождащ прохождането и като такъв има своята роля. Добре е да стимулирате детето да лази. Като естествени стимули ще служат мебелите в дома Ви. Хванат за тях, малкият палавник ще се придвижва и ще става все по-стабилен. За да подпомогнете психологическия процес на отпускане, можете да разположите мебелите, по които малчуганът се придвижва така, че между тях да остава известно разстояние (не повече от 50 см), в което той трябва да премине без опора няколко крачки (или една). Вероятно в началото детето ще застава пред „дупката” неподвижно и ще търси помощта Ви, след време ще кляка и ще преминава разстоянието пълзейки, но в крайна сметка ще се отпусне и ще го премине ходейки, без да се държи. А това ще са първи самостоятелни крачки...

Проходилките – за или против

Дали да купя проходилка или не? – това е един от често задаваните въпроси сред майките. Проблемът за мястото на проходилката в процеса е спорен и от гледна точка на специалистите – едни го препоръчват, а други радикално го отричат. Истината, както винаги е по средата, а решението е индивидуално. Проходилката е полезна, когато имате нужда от известно време, в което да свършите работата си или просто да си починете. Седнал в проходилката, малкият изследовател може да прекара много време. Но специалистите съветват да не прибързвате, преди навършването на 8-9 месеца, бебетата все още не са готови за този етап. Освен това проходилките им създават едно лъжливо усещане за стабилност и равновесие, което след това се отразява на самостоятелното изправяне.

Предпоставки за правилно нервно-психическо развитие:
На 6 месеца детето се обръща от позиция по корем и прави опити за пълзене
На 6-7 месеца седи неподвижно, обградено с възглавници
На 8 месеца седи без опора, изправя се, хванато за неподвижна опора
На 9 месеца пълзи, изправя се от легнало положение до седнало
На 10 месеца - придвижва се пълзейки
На 10 месеца стои право и прави крачки в страни, хванато за неподвижна опора
На 11 месеца ходи водено за ръка или подпирайки се за мебелите

А, когато проходи...се прави прощъпулник

Прощъпулникът е символичен ритуал, който се прави, когато детето проходи. С първите стабилни стъпчици, малчуганът прави „първите си крачки в живота” и започва да изгражда личността, характера и интересите си. По този начин Вие отбелязвате прохождането на детето и начертавате пътя му. Тъкмо тогава се прави и този ритуал, който предсказва каква ще бъде професията му и накъде ще са насочени интересите му. Прощъпулникът се прави и за здравето на детето и за стабилното прохождане, съпътствано с по-малко падания.

Как се прави

Детето трябва да е проходило в степен да може да направи десетина крачки само, за да успее самостоятелно да избере своята вещ. Навремето ритуалът се е правел в понеделник, сряда или неделя. Напоследък се случва, когато родителите имат време, тъй като прощъпулникът си е празник, който изисква подготовка и гости.

1. Питката
Прави се питка* (хубаво е майката сама да я направи, независимо колко е сполучлива). Замесването трябва да бъде направено от човек с двама живи родители. След като стане готова, питката се взема от някой от семейството, който трябва да направи няколко стабилни крачки из стаята, без да се препъва – това е част от ритуала, за да бъде детето стабилно и да не пада, а символично, за да няма препятствия в живота. Постеля се бял чаршаф или покривка, която ще служи като пътека на детето към наречените предмети. Питката се търкулва към тях и това подтиква малчугана да я последва към масичката с наредените предмети.

*Рецепта за питка
Необходими продукти:
1 кг бяло брашно
1 кубче мая
1 щипка сол
3 яйца
400 мл хладка вода
1/2 ч. л. захар
100 г разтопено масло (олио)
брашно за месенето

Начин на приготвяне:

1. В дълбока и широка купа се пресява брашното. Маята се слага в купа заедно със захарта и 100 мл хладка вода. Оставя се за около 10 минути.

2. В купата с брашното се прави кладенче, където се сипват две от яйцата и белтъкът от третото (жълтъкът се отделя за намазване). Разтворената мая се добавя към яйцата и брашното заедно със солта и 1 с. л. мазнина. Постепенно се налива вода, докато брашното я поеме.

 3. Тестото се замесва, като се събира малко по малко с пръсти, за да стане на топка. Изважда се от купата и се доизмесва на плот (маса). За да не залепва при месене, плотът се намазва леко с малко от мазнината и се поръсва с брашно.

4. Когато тестото е готово, се връща в купата, покрива се с памучна кърпа и се оставя да втаса за 30 минути. Подготвя се кръгла тава за печене, на която дъното и страните се намазват. Питката се намазва с разбития жълтък. Пече се 15 минути в загрята на 200 градуса фурна (най-напред само отдолу, за да се вдигне добре), след това се включва отгоре за още около 15 минути.

2. Предметите
Предметите се избират предварително от родителите и се наричат за коя професия ще са символ. При избора на предметите се ръководете от три неща: 1. Слагайте такива, които по някакъв начин да напомнят за професията, тъй като след време ще помните само избраната вещ и може да забравите, за какво е била наречена. 2. Не слагайте предмети, към които детето по принцип проявява афинитет, защото логично е да тръгне към тях. Опитайте се да потърсите такива, които то не е виждало до момента. 3. Наредете не много предмети, защото трябва да са на известно разстояние един от друг. В противен случай детето може да бутне някой и да се обърка. Важно е не какъв е първият предмет, който ще пипне, а този който ще вземе, защото има случаи в които децата докосват повече вещи.

След като детето избере своя символичен предмет, питката се разчупва и се раздават парчета първо на детето и после последователно на всички гости.

Прохождането според психолозите

В психологическо отношение, прохождането има още по-съществено значение. Тогава е времето, в което трябва да поставите граници на детето и да създадете правила, които трябва да се спазват. Тези първоначални забрани дават основата за дисциплината, за която все още не можем да говорим. С първите крачки детето става по-самостоятелно и започва да проявява интерес към предметите в дома. Ваша задача е да установите какво е разрешено и какво не. Моментът е от фундаментално значение за по-нататъшното възпитание.