Проучване, публикувано тези дни в списанието „Педиатрия”, откри
връзка между боя на деца и „страхови и личностни разстройства, панически
разстройства” и други психологически заболявания. Заедно с друго актуално
изследване, което показа, че 90% от родителите шамаросват малките си деца,
двете разбуниха глобалната мрежа напоследък.
Много авторитети по темата твърдят, че най-ефективният подход е превенцията – тоест, избягвате лошото поведение
като предварително задавате ясни и разумни очаквания. Родителите обаче знаят,
че понякога не е възможно да спреш децата да правят пакости или
да се държат зле.
Обърнахме се към няколко признати специалисти в областта да ни
предложат конкретни и работещи тактики, които да заменят нашляпването на
децата, когато те се държат непослушно. Ето най-добрите им съвети:
Изгонете
детето
Можете да го практикувате дори с деца на възраст 1 година.
Смисълът е да откъснете детето от средата, в която то е проявило лошо
поведение, да го изолирате от нея като дразнител и да може то да се успокои и
да възвърне обратно положителното си отношение.
Дръжте детето наказано и изолирано по една минута за всяка година от
възрастта му. И е важно то да е изолирано. Ако му висите на главата и му
обяснявате колко зле се е държало, това само го кара да заеме отбранителна
позиция и да защитава лошото си поведение.
Наказвайте
и себе си
… образно казано. Ако чувствате, че сте вбесени и всеки миг ще
избухнете, не правете прибързани действия. Спрете, сложете детето си някъде,
където то ще е на сигурно място, и се успокойте. Когато и двамата вече сте
дошли на себе си, дори това да е след час или повече (зависи от възрастта на
детето – колкото е по-малко то, толкова по-малко време му трябва), тогава вече
си поговорете за поведението му.
Използвайте
логични последствия при възпитанието на детето
„Логични последствия” го разбирайте така – наказания,
директно свързани с простъпката на детето. Ако то например дразни по-малката си
сестричка с камионче, взимате му камиончето.
Това наказание работи най-добре при по-малките деца. При
по-големите можете да разширите обхвата на наказанието, като ги лишите от
привилегията да ползват други любими техни неща, примерно X-бокса или мобилния
телефон.
Казвайте
„не” и дръжте на думата си
Викането, крясъците и боят са фундаментално непродуктивен и
крайно неуважителен към личността на детето метод да наложите своето. Вместо
това казвайте просто „не”. Това може да ви изглежда като твърде очевиден съвет,
но вероятно си нямате представа колко често родителите пропускат точно този
момент.
Гледайте детето в очите и използвайте непреклонен тон на гласа. Реагирайте
незабавно. И казвайте колкото се може по-малко. „Никакви топки в хола!
Забранявам!”, казано с нисък, бавен и леден глас, върши работа.
Едва по-късно проведете кратък разговор (като той може да бъде и
едностранен – тоест, само вие говорите), обяснявайки какво се е случило, какво
е могло да се случи и какво ще се случи, ако забраната ви бъде нарушена.
Използвайте
пляскането с ръце
Съвсем малките деца не са толкова деца, колкото едни малки пещерни хора всъщност.
Те са примитивни и нецивилизовани и всъщност работата ви като родител е да ги
цивилизовате. Ако им говорите спокойно, логично и убедително в повечето случаи
ги карате да се чувстват по-зле, а не по-добре. Вместо това използвайте техники за привличане на
вниманието им.
Като видите, че детето прави нещо лошо – например бие братчето
си – вместо да го набиете, плеснете силно с ръце, за да привлечете вниманието
му и след това със сериозно изражение на лицето го предупредете: „Никакъв бой!”,
като можете да сочите и с пръст към него.
След това се престорете, че за момент поглеждате настрани и след
секунда отново се обърнете към него и повторете с все същото сериозно
изражение: „Никакъв бой!!!”
Тази техника малко наподобява обучение на кучета, но в това няма нищо чудно – и в двата
случая вие боравите със същества, които нямат особени вербални умения.
Показвайте,
вместо да казвате
Важно е да разбирате, че способността на малките деца да
овладяват импулсите си е минимална. И поради това опитите да им обяснявате защо
това, което правят е лошо, са безсмислени.
Малкото дете не е достатъчно голямо, за да поеме и осмисли
информацията, която му подавате, и следващия път да я приложи към действията
си. Вместо да му обяснявате колко е лошо, постарайте се да му покажете какво
точно искате от него да направи.
Бъдете
позитивни
Родителите обикновено се притесняват за лошото поведение на децата си и често забравят, че не
по-малко важно е да поощряват вербално и с действия доброто им поведение. Те трябва много да
внимават, за да уловят кога детето им прави това, което биха искали. И да
направят така, че да си струва детето им да се държи добре. Обикновено това
работи много по-добре, отколкото сте очаквали.
Не изпускайте шанса още първия път, в който забележите детето да
се старае да прави правилното нещо. Похвалете го, окуражете го. Похвалата
работи по-добре от наказанието.
Наложете
се над детето
Но не със сила, а с упорство. Ако нищо не помага, гледайте на
нещата в перспектива и осъзнайте, че ще имате и друг шанс.
Понякога е по-добре да се откажете от борбата в момента и да си
кажете, че ще имате още 1000 други възможности да се справите различно или
по-добре следващия път. Ограничете загубите си и пробвайте пак следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар