Късното проговаряне

Късното проговаряне

Забавеното развитие на говора е проблем, засягащ 3-10% от децата. Късното проговаряне се среща 3-4 пъти по-често при момчета, отколкото при момичета. Развитието на говора започва от първите месеци.През 2-ия и 3-ия месец значително се повишава интересът и възприемчивостта на детето към говора на другите. То започва да се опитва да произнася по-ясни гласни и гърлени звуци и гука. В периода между 3-6-ия месец детето вече гука продължително и се опитва да комбинира различни звуци. Появяват се първите срички. Езиковата диференциация се проявява още в този период - звуците и сричките на европейските бебета се различават от тези на китайските. Към 8-месечна възраст много от децата започват да подражават на определени звукосъчетания. В периода 9-12 месеца децата започват да разбират говора на другите. А към края на първата година обикновено детето изрича своята първа осмислена дума. Във възрастта между 1 ½ - 2 години повечето деца умеят да свържат 2 думи в просто изречение. А след 2-годишна възраст мъниците вече могат да съставят фрази с повече думи.

Какви са възможните причини проговарянето да закъснее?

По- късното проговаряне може да се дължи на множество причини:

 - нарушение в слуха

- изоставане в психическото развитие

- елективен мутизъм (когато детето отказва да говори при определени обстоятелства или ситуации)
- нарушения в артикулацията

- аутизъм

-  недостатъчни говорни или емоционални стимули

- проговаряне на 2 майчини езика едновременно (когато детото е от смесен брак с разноезични родителите).

По-късното проговаряне може да е вариант на нормалното развитие.
Като родители трябва да знаете, че нормалните граници за развитието на говора са широки и сравнението с други деца на същата възраст може да причини ненужни притеснения. Ако обаче се притеснявате, че детето е забавило момента на проговаряне или не е развило достотъчно добре за възрастта си говорните си способности, консултирайте се със специалист.

Консултация със специалист се налага:

- ако детето не произнася срички в края на първата година

- ако не разбира прости команди на 18-месечна възраст

- ако не е започнало да казва думички до 2-годишна възраст

- ако не може да съставя прости изречения до 3 годинки

- ако на 4-5 годишна възраст не успява да разкаже проста случка или история

- ако след 3-годишна възраст говорът на детето все още е неразбираем

Първоначалната оценка на специалиста включва задължително определяне на цялостното психомоторно развитие на детето. Правят се изследвания и на състоянието на слуха на детето. Консултациите и изследванията се прецизират от лекаря-специалист индивидуално за всеки отделен случай.

Късното проговаряне не води до трайни емоционални или поведенчески проблеми, твърдят австралийски учени

За някои деца проговарянето е естествен и лесен процес, докато за други се свързва с известни трудности. Безпокойството на родителите се увеличава, когато прочетат в интернет или в печата популярни скали за детското развитие, когато чуят първите думи на познатите от парка деца или когато изслушат разказа за постиженията им от техните майки.

“Децата, които проговарят по-късно са нормални и се развиват психически напълно добре”, сочат данните от проучване публикувано в списание Pediatrics, 2011.

Учени от Института за изследване на детското здраве към университета в Пърт, Южна Австралия, с ръководител доц. Андрю Уайтхаус, са проследили развитието на 2868 деца от 2 до 17 годишна възраст. В изследването са били включени над 1400 родители на деца на две години, които е трябвало да попълнят най-напред Скала за езиково развитие. Тя е съдържала списък от 310 думи, разделени по категории. Инструкцията е била да се оградят думите, които спонтанно се появяват в продукцията на детето. Авторите подчертават, че използваната методика е отговаряла на критериите за валидност и надеждност на резултатите. Децата с нисък сбор от точки (под 15%) са били идентифицирани като късно проговорили. Данните сочат, че такова е било всяко едно на десет деца. По този начин е била сформирана експерименталната група (ЕГ).

Родителите на децата от нея са били помолени да попълнят и стандартизирана Скала за измерване на поведението. След началото на тестуването участниците са били проверявани на 5, 8, 10, 14 и 17 годишна възраст. Данните получени от втората Скала са били обособени в три категории – общо поведение, вътрешни и външни прояви на поведението. Допълнително са били отчитани фактори като възраст и образование на родителите, доходи, дали биологичният баща живее заедно със семейството, употреба на алкохол, цигари и др.

“Забавеното развитие на експресивната страна на езиковата система (употребата на думи в активния речник на детето) само по себе си не е рисков фактор за появата на емоционални или поведенчески разстройства”, е становището на екипа. 24 месеца е възраст, която се характеризира с големи различия между децата. Вместо паника те препоръчват подход “виж и почакай”, което означава, че ако останалите умения в двигателната и когнитивна сфера са добри, няма място за безпокойство.

Отчетените от учените проблеми в поведението, например вътрешни прояви като страхливост, срамежливост, хипоактивност, които са били регистрирани при 13% от късно проговорилите участници в сравнение с 8% от децата с реч в норма и външните прояви като гневливост, избухливост, импулсивност и разрушителност са изчезнали след обогатяване на речника и развитие на езика.

Горното заключение е било подкрепено и от Caufield et al., под чието ръководство са се провеждали задачите за разбиране и назоваване за двете групи – ЕГ (късно проговорили деца) и КГ (деца с езикова система в норма).

Той е посочил, че и двете групи са изпълнявали еднакво успешно задачите свързани с разбиране, които са изисквали невербален отговор като посочване или подаване. При задачите за назоваване, изискващи вербален отговор, са били отчетени повече гневни избухвания и раздразнителност в ЕГ.

Според резултатите от проучването вероятността късно проговорилите деца да страдат от емоционални или поведенчески разстройства в ранна възраст съществува, но основният извод е, че стига да нямат здравословни проблеми като синдроми, в клиничната картина, на които езиковият дефицит е само един от симптомите, те догонват връстниците си до 5 годишна възраст и преодоляват всички различия.

Причината за особеностите в поведението им, според учените, се дължи на беден речник, който ограничава ефективното общуване и възможността да бъдат разбирани. Когато думите нарастнат, а изказът се разшири проблемът се решава. С подкрепата на семейството или помощта на специалист, късно проговорилите деца настигат връстниците си като във възрастов план не присъстват типичните за ранното им детство емоционални или поведенчески особености. Важно е това да се случи в периода на предучилищна възраст преди детето да тръгне на училище.

Забавеното развитие на говора, което, за съжаление, невинаги е свързано с гениалност, се проучва усилено през последните две десетилетия. Според специалистите около 10 до 20% от децата принадлежат към късно проговарящите, като момчетата са засегнати по-често от момичетата.

Третата година е решаваща

Експертите съветват да се наблюдава спокойно развитието през третата година и закъснелите с говора да не се обявяват за болни, но и да не се пренебрегва забавянето им в тази област. Пресиленото стимулиране може да навреди на естествения контакт с детето. Точно през третата година става невероятната промяна – доскоро мълчаливото дете прави огромна крачка напред и се превръща в неуморен бърборко.

Безспорно е и наличието на огромни индивидуални различия. Някои деца прескачат цели фази в развитието си, както става и при двигателната дейност – някои прохождат, без да са пълзели, други проговарят, без да са опитвали да навързват бебешко бърборене. Поради тези разлики и специалистите трудно определят дали на определена възраст детето се нуждае от лечение.

Общуването е много важно

И външните условия влияят на развитието на говора – в семейства, в които се говори малко, децата се нуждаят от повече време, за да проговорят.

Признаци за напредък. При игрите поведението на детето съответства на възрастта му. То установява нормален контакт с другите с поглед. Може да се фокусира върху определен предмет (играчка, книжка с картинки). Започва да играе със символи и дава например на мечето да пие „мляко”. Пасивният му речник от думи е значително по-голям от активния. Двегодишното не назовава още кухненските прибори, но може да донесе лъжица и вилица, ако го накарат. Макар и да произнася малко думи, детето може да изговаря все повече срички и звуци. Запасът му от думи бавно се увеличава.

Равносметката при късно проговарящите

Около половината от т.нар. „късно разцъфващи” до третата година наваксват сами изоставането си. Повечето от тях се развиват напълно в нормите, но някои трябва още да се борят с ходенето и говоренето. Другата половина от късно проговарящите деца не наваксват и до третия си рожден ден. При тях се налага помощ от специалист. Те не само се нуждаят от повече време, но се затрудняват и да прилагат правилно граматиката. Причините могат да са генетично предразположение, но и слухови нарушения, неврологични увреждания или аутизъм. Ако педиатърът установи нарушение в говорното развитие, детето се изпраща на логопед.

Ролята на родителите

Родителите получават съвети от логопеда как у дома да създават условия, които да стимулират говоренето.

Кое помага?

Във всекидневието на детето да се говори активно, но не по бебешки. Ритуалите като преобличане, хранене... да се съпровождат с повтарящи се фрази. Да се играе заедно с детето, да се концентрира вниманието му върху определен предмет, който многократно да се назовава. Да се поставят въпроси само когато отговорът им се очаква с интерес.

Кое не помага?

Постоянни въпроси като: „Какво е това?”, „Какъв цвят има...?”. Често коригиране. По-добре е грешно изречената дума да се повтори правилно: „Точно така – това е банан”.